Искам да открия истинските си родители

Ще продължавам да приемам осиновителите си за свое семейство, но искам и да знам корените си

Когато бях на 13 години родителите ми казаха, че съм осиновен като бебе. Казаха също така, че ми го съобщават сега, защото вече съм достатъчно голям да разбера и, че не искат да живея в неведение. Тогава го приех съвсем спокойно, честно казано почти не мислех за това и животът си продължи по същия начин. Аз бях обичано дете, не ми липсваше нищо и минаваха дори месеци, без дори да се сетя за това. Но от няколко години нещо започна да ме гложди. В момента съм семеен, имам дете на 8 години и може би покрай него започнах да мисля, че трябва да разбера кои са биологическите ми родители. Знам какво ще кажат повечето хора – какво ти пука, те са те зарязали. Знам, че е така и, че дори да ги срещна осиновителите ми ще си останат моите истински родители, но с приближаването на трийсетте започнах да се замислям колко кратък наистина е животът и, че не бих искал да си отида без да знам откъде съм дошъл…
Иван Асенов, Пловдив