Тогава осъзнах, че го обичам, но не по този начин, но не може да върнем нещата назад
Тази Нова година направих една голяма глупост, която ще има много тежки последствия. С Огнян от моя клас – и двамата сме на по 17 години – сме добри приятели още от първи клас. Така се случи, че после продължихме в един клас и в гимназията. През цялото това време бяхме практически неразделни – в училище седим на един чин, заедно учим у нас или у тях, по купони сме пак заедно в една компания. Съучениците ни често се бъзикат с това, че сме гаджета, но истината е, че си бяхме просто приятели и никога нищо друго не е имало между нас. Не мога да си представя живота без него, само на него съм доверявала най-съкровените си неща и той винаги е успявал да ме успокои или да ми даде съвет. И така до нощта на тази Нова година. Разбира се, не бяхме съвсем трезви, но и пияни не сме били, когато малко след полунощ се целунахме, но по-така. След това не знам как стана, но преспахме заедно. И оттогава нищо не е същото. Аз продължавам да го обичам, но наистина само като приятел, не като любовник. Но стореното вече е сторено и няма как оттук нататък да си бъдем просто приятели. А той твърди, че е влюбен в мен и като жена и иска да имаме сериозна връзка. Какво да направя – ако продължим, ще лъжа и него, и себе си. Ако му откажа, ще го изгубя и като любовник, и като приятел..
Ина С., Пловдив
Leave a reply