Не можех да й причиня да я оставя без баща
Моята история сигурно не е много по-различна от тази на много други жени. Въпреки това аз приемам много тежко, което ми се случва напоследък, постоянно плача. Тайно, разбира се. На 32 години съм, имам добър съпруг и прекрасна дъщеря. От любопиетство и донякъде скука, започнах да си пиша с мъже в чата, но никога не съм си помисляла да прехвърля границата. Флиртувах безобидно, но дотук. Докато не се появи той. Още с първите думи, които ми написа, успя да привлече вниманието ми. Така се случи, че оттогава си чатехме всяка нощ, аз нямах търпение да се видим със съпруга ми, да вечеряме и да седна пред компютъра. Докато една нощ той не поиска телефона ми и аз му го дадох. Никога преди това не бях правила нещо подобно. Скоро ме покани на среща отидох и прекарах най-прекрасната среща в живота си. Бях убедена, че той е човекът. На третата среща правехме любов. Аз бях раздвоена – знаех, че той е човекът, но съпругът ми е добър човек и не го заслужава. А какво да кажа за дъщеря си – не можех да й го причиня да я оставя без баща. Затова и му писах на пощата, казах му повече да не ми звъни и повече не съм влизала в чата. Знам, че постъпих правилно, но въпреки това съм ужасно тъжна.
Д.М.,Бургас
Add comment