Кои жени страдат от поликистозни яйчници?

Кисти на яйчниците се образуват като нормална част от менструалния цикъл, а понякога се появяват и в яйчниците на жените на зряла възраст. Кистите, които се образуват при нормалната функция на яйчниците, се наричат функционални и са два вида – фоликуларни и лутеални.

Неузрелите яйцеклетки се съхраняват в яйчника във фоликули – сферични телца, заобиколени от плоски по форма клетки. В ранната пубертетна възраст, когато менструацията започва, жените имат близо 400 000 фоликули, които произвеждат и съхраняват яйцеклетки в яйчниците. По време на всеки менструален цикъл една яйцеклетка узрява в един от фоликулите и фоликулната торбичка се пълни с течност, която подхранва растящата яйцеклетка. Тази издута торбичка е фоликуларната киста.

Половината от жените с поликистозни яйчници са с наднормено тегло

Когато яйцеклетката излезе във фалопиевата тръба по време на овулацията, фоликулът се разтваря или се пука и течността изтича. Понякога по време на овулация се появява болка, известна като мителшмерц – немска дума, означаваща буквално „болка в средата“, т.е. в корема. Мителшмерц може да трае от няколко минути до няколко дни. Освобождаването на яйцеклетката от фоликула понякога е съпроводено и от леко кървене.

След овулацията в яйчника, където е отделена яйцеклетката, се образува друга функционална киста. Тя се нарича corpus luteum, или лутеална киста. Функцията на лутеалната киста е да отделя прогестерон, важен женски хормон, регулиращ репродуктивния цикъл. Ако няма бременност, лутеалната киста би трябвало да изчезне на следващия етап от менструалния цикъл.

Аномалии в менструалния цикъл може да предизвика задържането и нередовното нарастване на кистите. Понякога течността се задържа във фоликулите и след отделянето на яйцеклетката или пък яйцеклетката не се отделя правилно и фоликулът продължава да нараства. Такива фоликулни кисти могат да достигнат пет или повече сантиметра в диаметър и да предизвикат болка и натиск. Възможно е и да се спукат.

Лутеалните кисти също развиват аномалии. Възможно е да нараснат до 8 см или повече в диаметър и да предизвикат остра коремна болка. Лутеалните кисти често се диагностицират погрешно като извънматочна бременност, особено когато се пукат и предизвикват силна болка и кървене. Понякога кистата кърви, т.нар. corpus hemorrhagicum, тоест „кървящо тяло“. Кървенето често се появява, когато кистата се спука по естествен път и започне да изчезва. Ако кървенето продължи повече от няколко дни и кистата остане голяма, се налага хирургична намеса. Операцията на яйчниците обикновено се извършва с помощта на лапароскоп — неголям инструмент, снабден с миниатюрна камера.

В яйчниците е възможна появата и на други видове кисти и образувания. Понякога има новообразувани кисти, които са доброкачествени. Те се появяват, когато несвързани с овулацията клетки в яйчниците започнат да растат аномално. Дермоидните тумори са вид доброкачествени образувания в яйчниците, подобни на кисти. Аномалните кисти съдържат течност или кръв и може да се намират вътре в яйчника или под повърхността. Други кисти са плътни или съдържат клетъчни отпадъци. Аномалните кисти трябва да бъдат под строго лекарско наблюдение.

Познато е и състояние, наречено синдром на поликистозния яйчник, при което фоликулите не се пукат и яйцеклетките не напускат яйчниците. В следствие на това се образуват многобройни кисти. С това нарушение е свързана пълнотата, тъй като 50% от жените със синдром на поликистозния яйчник страдат и от затлъстяване. Важна роля за разстройството играе хормоналният дисбаланс, включително високите нива на андрогенните хормони и ниските нива на прогестерон – женски хормон, необходим за отделянето на яйцеклетките. При жени със синдром на поликистозния яйчник са регистрирани и високи нива на инсулина — регулиращия кръвната захар хормон. Синдромът на поликистозния яйчник се отличава и с нередовна менструация, безплодие и прекомерно окосмяване на лицето и тялото. Макар преди да се смяташе, че синдромът на поликистозния яйчник е разстройство, което се проявява в зряла възраст, по-новите изследвания сочат, че той започва да се развива в детството, а вероятно дори още по време на развитието на плода.