Със съпруга ми вече почти не си говорим
Със съпруга ми сме женени вече повече от двайсет години и, честно казано, вече нямаме кой знае какво да си кажем. Не ме разбирайте погрешно – и двамата се разбираме много добре, обичаме се, но вече нещата са се обърнали на рутина. Вечер като се приберем, си казваме пет-шест думи какво е станало през деня на работата, после той си сяда на дивана пред телевизора, а аз – зад компютъра. И така в чата се запознах с Него. Не съм търсела любов, изневяра, нито някаква мимолетна свалка. Просто ми беше интересно да се запознавам и да си общувам с нови хора, а животът и ежедневието ми са такива, че не ми предлагат кой знае какви запознанства. На 43 години съм, имам няколко приятелки, с мъжа ми имаме две-три приятелски семейни двойки, с които се виждаме веднъж на половин година и, честно казано, си изкарвам скучно… И затова в един момент разговорите ми с него станаха най-важното нещо, което чаках през целия ден – да свърша работа, да се видя с мъжа ми, да нахраня децата и най-после да седна зад компютъра. Но разговорите ни в един момент започнаха да стават прекалено лични. Преди няколко вечери той ми призна, че е започвал да ме заобичва заради нашите разговори, а аз тогава разбрах, че и аз усещам същото. Вече се стигна дотам, че той настоява да се видим, а аз се страхувам от това, което ще произтече от тази среща. И аз съм омъжена, и той е семеен. Можем ли в напредвала възраст да разбием две семейства с общо четири деца?
Снежана Иванова, София
Leave a reply