А те не са му помогнали и с една стотинка
Омъжена съм за съпруга ми от четири години и вече имаме две деца – момче и момиче. Двамата се обичаме и уважаваме много. Той е добър баща, прибира се вкъщи веднага след работа, не пуши, пие съвсем нормално – най-много да направи един апиритив преди вечеря. Така че би трябвало всичко да е идеално, но има едно нещо дето много ме дразни. Винаги, когато има някакъв спор за нещо, независимо колко сериозно или не чак толкова значимо е то, той винаги застава не на моята страна, а на страната на семейството си. Аз например понякога се нервирам, че родителите му винаги са фаворизирали брат му, всичко винаги е било за него, а мъжът ми сам си изплаща жилището, не му помогнаха и с една стотинка, когато вземахме кредит от банката и го купувахме. В същото време малкото му братче си живее царски при мама и тати, хваща се от време на време на някоя работа, където изкарва максимум два-три месеца, а след това си почива поне половин година. През цялото това време техните си го хранят, дават му пари да излиза по заведения, а той не е бебе вече – на 27 години е. В същото време ние се скъсваме от работа и пак живеем скромно, защото имаме да изпращаме ипотека. Но съпругът ми не иска и да чуе нещо за братчето си. Права ли съм да се ядосвам?
Недялка Господинова, Хасково
Add comment