Супермен!…Суперкучка?

„Сигурно харчиш сума пари всеки ден. Аз не мога да ти ги осигуря“, „Като ти гледам визитката, вероятно си свикнала нонстоп да обикаляш по луксозни местенца, почивчици, туй-онуй…“, До вие, кариеристките, не сте никак лесни“… Случвало ли ти се е да чуваш такива реплики? Да, отдавна „няма съмнение“, че когато един мъж не си запасва колана, е суперпич, докато, ако една жена го прави, то тя е суперпарцал. Питала ли си се обаче защо двойният стандарт съществува не само в спалнята, а и в офиса? Защо на успелите жени се гледа със съвсем различно око, отколкото на успелите мъже? И има ли начин да си спестиш тези адски неудобни, с пикантен привкус на дискриминация положения?

„Работя не по-малко от колега­та ми, дори напротив – обик­новено не използвам обедна – почивка и си тръгвам след него. И въпреки това ръководство­то някак не забелязва труда ми. Неговите забележки и предло­жения винаги се толерират. Аз, откакто съм започнала, съм си на една и съща заплата, а онзи- ден разбрах, че са му вдигали парите вече два пъти! Сега се освобождава позицията на стар­ши счетоводител и съм сигур­на, че няма да я предложат на мен!“ Независимо в какъв бранш се трудиш ти, сигурно част от оплакванията на Силвия, която работи в счетоводния отдел на голяма фирма, са ти до бол­ка познати и са те депресира­ли неведнъж. Помня, че минала­та година ми попадна статия, според която профилът на най- нещастния човек на света изгле­ждаше приблизително така: жена, малко над 40-те, необвър­зана, с доход, който горе-долу се ядва, но не е нищо забележи­телно, и работеща като специалист. В статията се правеше сравнение между двата пола и се стигаше до извода, че мъжете като цяло се чувстват по-ком­фортно и доволни в офиса, как­то и по-щастливи вкъщи, пре­следвайки кариера, и че те успя­ват да балансират по-добре от нас между личен и професиона­лен живот, докато ние затъва­ме до ушите в стрес. На всичкото отгоре, дай да си кажем истината, нашият пол много често бива удостояван с по-особено мнение и отноше­ние. Била си свидетел, ако не и мишена на реплики от рода на „Кой, тя ли? То е ясно как е получила мястото“ или „Тя не е кой знае какъв капацитет, но пък носи къси поли и е руса, та началството си затваря очи­те“, или „Остави я, дай й да командва, тя е такава кучка, че захапе ли кокала, не пуска“, нали? Иронията в случая е, че от феминизма насам се стремим да преуспеем, да сме самостоя­телни и независими, а когато го постигнем, изведнъж устано­вяваме, че цената, която пла­щаме, е твърде висока (и всич­ко е щяло да бъде малко по-иначе професионално, ако сме се били родили мъж).

ДВОЕН СТАНДАРТ № 1

Мъжете, които искат по-висока длъжност или заплата, са борбени. Жените, които го правят, са „несимпатични“

Да си чувала клюката за някой мъж, че си е спечелил място­то „по втория начин“? Виж, за жени – особено на апетит­ни позиции, подобна версия… как да се изразя, много често съществува до доказване на про­тивното. И за да я опроверга­ем, ние, жените (и това е дока­зано в не едно и две проучва­ния), работим наравно, че дори и една идея повече от мъжете. Ако перифразирам една песнич­ка, въпрос на женска чест, не на шега. Когато боледуваме, често“ изкарваме неразположе­нието накрак в офиса и поне­же сме програмирани да се гри­жим за другите, сме склонни да се нагърбим и с чужда работа, дори това да означава извънред­ни часове. Когато става въпрос за преговори за пари или пови­шение обаче, много малко от нас са способни да скръцнат със зъби и да отстояват онова, което – прекрасно знаем, ни се полага заслужено. А ето го u най-новото двайсет: дори да спада­ме към въпросното малцинство или просто да се тренираме да усвоим умението, това може да не ни донесе желания резултат. Професори в Англия правят интересен експеримент: запис­ват на видео актьори от двата пола, които преговарят за по- висока заплата, като използват един и същ сценарий с еднаква интонация. Записите са показа­ни на широка аудитория, сред която има и много хора на ръко­водни длъжности. И се оказва, че повечето зрители заявяват, че биха предпочели да работят с мъжете. Защото жените били „агресивни“ и „несимпатични“ – дори в очите на посестримите си по пол. Защо става така?… А защо псуващата жена е грозна гледка? И в двата случая става дума за стереотип. Всички сме възпитани, че жената е нежно, отстъпчиво и сговорчиво съще­ство, затова настъпателното поведение, въпреки че ние прос­то отстояваме правата си, се възприема като неочаквано и неприемливо. Обратно, очак­ванията към мъжете са именно такива, да са пробивни и агре­сивни. Ако те започнат да хлен­чат и да тропат с крак, умоля­вайки за по-висока заплата, че даже и да изгубят контрол и да ревнат, това също би било неприемливо, нали? И така, как да получиш своето? Ами не играй играта по мъж­ките правила. Ние също имаме свои хитри начини за въздейст­вие, които са не по-малко ефек­тивни. Посочи позитивните отзиви за работата си от кли­енти и хора от екипа ти, обяс­ни защо е добре мотивация­та ти да бъде стимулирана, че предпочиташ това да се слу­чи на мястото, където вече си добре смазана част от колекти­ва и работния процес, че искаш и имаш какво още да дадеш. Посочи не конкретно число, а някакви граници на очаквания­та ти колко да получаваш. И още нещо, много важно: напи­ши си домашното. Разпитай приятели в бранша и се разро­ви за обяви в интернет, предла­гащи работа, за да си наясно как вървят заплатите на твоята позиция. Накрая: не повишавай тон и не драматизирай, за да не излезеш „истерична кучка“, но дръж на своето.

ДВОЕН СТАНДАРТ № 2

Мъжете използват контактите по професионална линия. Жените избягваме „да се облагодетелстваме“

Имаш ли регистрация в Linkedln? Ако да, поздравления. А ако не, не мислиш ли, че е вре­ме да си направиш? Кого позна­ваш, е въпрос, който не бива да се подценява. Професионал­ните ти контакти могат да те осведомят за практически всичко – от отварящи се нови работни места, доколко е ОК работната среда в дадена фир­ма и с кого (не) е добре да се озо­веш под един офисен покрив до последните новини в твоята сфера и възможностите за нови проекти. Особено в България, която е малка и хората в даден бранш се познават. На теория звучи чудесно. На практика оба­че се оказва, че ние, жените, чес­то не експлоатираме тази злат­на мина, защото се притесня­ваме как ще погледнат на нас и дали няма да ни „отрежат“. „По-миналата Нова година бях на гости на приятелка 6 Щатите и щях да умра от вълнение, защото се озовах в компанията на един фотограф, който за мен е страшно име – разказва Ели. – Някой му каза, че и аз се мъча да снимам, но аз отговорих с „А, нищо особе­но не постигам, уча се“. Бях на светлинни години от негово­то ниво. Той обаче беше мно­го мил, даде ми координати и каза, като се върна вкъщи, да му пратя снимки да погледне. Не го направих – първо, сигурно изоб­що нямаше да се сети коя съм и щеше да се чуди „какво ме зани­мава тази“, второ, щеше да умре от смях с английския ми и трето… ами, нахално си е и ми беше неудобно.“ Всъщност не е нахално, нито неудобно, това е просто идеята на бизнес връз­ките. Не смесвай лични със слу­жебни отношения и смело „се натрапи“.

ДВОЕН СТАНДАРТ № 3

Помощта е добре дошла за мъжете, но може да разклати сериозно авторитета на жените

Естествено, че няма нищо лошо, нито порочно в това ти да помогнеш на някого, както и някой да помогне на теб – това е идеята на екипната работа. Порочното идва тогава, кога­то се озовеш в ситуацията на Е. „Шефът ми е далеч по-ларж към мен, отколкото към мъже­те ми колеги и това ме кара да се чувствам неудобно – споделя тя. – Притеснявам се, защото вече започват да ми се дразнят и тайно са ми лепнали етикета „любимката“. Имам чувство­то, че зад гърба ми тръгват клюки, не ме приемат сериозно, а не мога да му кажа да престане да ме дундурка.“ Явно Е. разби­ра нещо, което мнозина от нас не разбират: ако ръководство­то нарушава обичайната си линия на поведение и ти помага или дава на колегата от другия отдел по-тежките задачи, той ти прави мечешка услуга, защо­то така праща сигнали на оста­налите, че без неговата помощ ти няма да се справиш. Да погле­днем истината в очите: макар и завоалиран, това си е сексизъм. И е често срещана практика на отношение към младите жени, които започват работа и един вид „са добрички, мили и готини, но некомпетентни, така че няма нужда да си блъскат мал­ката хубава главица“. Това оба­че ни кара да се съмняваме в спо­собностите си и дали мястото е наистина за нас. ОК е да при­емеш помощ, ако ти е нужна: не можеш да се справиш с нещо, защото ти е ново (никой не се е родил научен!), или пък имаш прекалено много неща на глава­та си. Но избягвай печеленето на репутация на някой, който вечно има нужда от помощ. И не забравяй, че докато не ни пус­нат в дълбоките (офисни) води и не ни оставят малко да пома­хаме сами отчаяно с ръце и кра­ка, няма как да се научим да плу­ваме.

ДВОЕН СТАНДАРТ № 4

Да си майка, е в минус в офиса. Да си баща, е в плюс.

И това е така далеч не само у нас. Където не е изключено на интервю за работа да те запи­тат в прав текст дали имаш стабилна връзка и смяташ ли да забременяваш в близките 2-3 години, за да има „пълна про­зрачност на перспективите“. В Англия група социолози правят интересен експеримент: създа­ват фалшиви CV-ma и мотивационни писма – на жени и мъже със и без деца, след което „канди­датстват“ с тях на 600 работ­ни места. И резултатите показ­ват – о, изненада! – че канди­датките без деца са канени на интервюта два пъти по-често, а мъжете с деца са получили тол­кова обаждания за интервюта, колкото и тези без. Не е трудно да събереш две и две и да полу­чиш отговора на въпроса защо се случва така. Защото жените с „ангажимент“ към (семейство и) поколение се приемат като по-нестабилен работен фак­тор, склонен да се разсейва (осо­бено ако детето му е болно), а самотните майки са дори една идея по-рискова категория в очи­те на работодателите. Поредният стереотип: обще­ството просто не вярва, че про­фесионалното развитие може да е приоритет за една жена, след като роди. От друга страна, мъжете се смятат за по-отго­ворни и по-отдадени на карие­рата и правенето на пари имен­но когато създадат поколение, за което да се грижат и да издър­жат. Така че се замисли добре, преди да сложиш в мотивационното си писмо нещо, свързано с децата ти – това ли е мястото да обясняваш колко добра майка си? Запази документите, с кои­то кандидатстваш за работа, стриктно професионални, акту­ални и обвързани с позицията, за която кандидатстваш. А кога­то получиш мястото, ще имаш всички шансове да докажеш, че майките в офиса са прекрасни, равноправни във всяко отноше­ние професионалисти, на които може да се разчита.

Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.