Животът ми е празен

Чувам възрастни хора да казват, че животът е мил на колкото и години да станеш, но на мен не ми е мил, защото нищо вече не е както преди

Чувам възрастни хора да казват, че животът е мил на колкото и години да станеш

Може би някои биха казали, че имам всичко, но истината е, че животът ми е празен.

Чувствам се като изгубена, сякаш този свят не е моето място. Моите разбирания за живот не са да прецакваш всеки, който се появи на пътя ти.

Животът ми поднесе много изненади повечето, от които горчиви.

От известно време насам животът ми наистина е празен. Нямам гадже, а съм на 30 години. Затворих се у дома, след поредното разочарование, което претърпях. Бившият ми приятел беше с мен само за да ме използва. Разбира се, когато научих истината сложих край на всякакви отношения с него, но болката от усещането, че някой е бил с теб само за да те използва остава.

Имам две приятелки, които до преди време бяха до мен. Едната от тях обаче се омъжи и вече е щастлива майка на прекрасна дъщеричка. Другата е на път да си намери приятел и дори не забелязва терзанията ми. Нищо вече не е както преди – животът ми не струва абсолютно нищо.
Чувам възрастни хора да казват, че животът е мил на колкото и години да станеш, но на мен не ми е мил.

След като изгубих и двамата си родители, единственото нещо, което все още ме държи на този свят е мисълта ми, че след като и аз си отида, брат ми ще остане съвсем сам на този свят. Все още в ушите ми кънтят думите му, казани преди години, които гласяха, че е крайно време да взема живота си в ръце и да се погрижа за себе си, защото всяка от приятелките ще поеме пътя си и тогава ще се почувствам сама. Така и стана. Колкото и близки да са приятелите, сякаш всеки един от тях е до време. Започвам да си мисля, че и приятелството има срок на годност.