След като тръгна с друга обаче, полудях от ревност
Имах един мой съученик в ученическите ми години, той винаги ме е харесвал и двамата така да се каже, пораснахме заедно. Мисля, че дори беше влюБен в мен, но аз винаги съм го възприемала като много добър приятел.
Както и да е, пораснахме, животът ни раздели, всеки пое по своя си път. Аз се омъжих, но за кратко, скоро след това се разведох. Няма да ви описвам причините за това. След това отново се срещнахме, той не беше женен. Започнах да движа в неговата компания и тогава той за пръв път ми предложи да започнем сериозна връзка, каза, че е готов и на брак, стига да желая. Аз много го обичах, но повече като приятел или брат и се притеснявах, че ако престъпим границата, ще развалим прекрасните си отношения. Навярно се притеснявах и донякъде да не се случи като с брака ми. Накрая, уморен да ме чака, той тръгна с друго момиче. Знам, че сама съм си виновна, но полудях от ревност. Стана неизбежното – уж пак си бяхме приятели, но той започна да се отдалечава от мен. Тогава ми просветна, че навярно през цялото време съм го обичала, без да осъзнавам. Аз се омъжих за негов приятел от същата компания. Сега често се виждаме и винаги, когато се срещнем, ме гложди мисълта, че нещо съм пропуснала.
Милена Колева, Пловдив
Leave a reply