Близо до алпийския курорт Марибор се намира най-старият град в Словения – Птуй. Смята се, че селището е съществувало още по времето на Каменната ера, но никой не знае откога в тези земи съществува зимният ритуал курентувание, с който се изпраща студа и се посреща живителната топлина на пролетта.
Смята се, че името е останало от стара славянска езическа традиция, посветена на древния бог Курент, който бил бог на хедонизма, тоест, на удоволствията в живота. Днес куренти са облечените в огромни кожи мъже, а вече има и жени, които носят маски или високи гугли с разноцветни ленти и задължителните огромни
Карнавалът Курентувание в Словения
звънци, с които плашат злите сили и ги гонят.
Курентуванието продължава цели десет дни, а различно маскирани групи от градчето се редуват с такива от околните села и всяка се старае да обиколи максимално количество къщи и да вдига максимално много шум.
Няколко пъти по време на фестивала през Птуй минава шумно карнавално шествие, водено от групата на копиеносците. Следват ги орачите, мечките, феите и петлите. Една особеност, която се намира в кукерската традиция само по тези места, е събирането на кърпички от младите момичета, които курентите събират и по това пресмятат кой е най-харесван. Не минава, разбира се, без традиционните огньове вечер и обилно черпене с местно вино и колбаси на скара. Заради огромния успех на фестивала, малкият Птуй става все по известен в Европа и света, а преди няколко години стана и пълноправен член на организацията на фестивалните градове.
Колкото и странно да звучи, езически традиции, подобни на родните кукери, се намират и доста далеч в Европа, дори там, където зимите не са толкова мразовити. Едно от местата, където те се почитат особено са земите на баските в Пиренеите, в района на Навар.
Занпанцар е официалното име на баските кукери, макар че местните ги наричат с много други имена. Буквално занпанцар е кукла, направена от слама, папрати и дори от борови клони и шишарки. Според древните вярвания, изгарянето на тези кукли води до пречистване, а с тяхното изчезване в огъня изчезват и всички болести и злини. И до днес баските в Пиренеите устройват шумни карнавали, по време на които се провежда истински процес и осъждане на куклите занданцар, за да бъдат те изгорени на клада.
Най-известни са карнавалите в Илурен и Зубиета. Подготовката започва с обличането на глашатаите йоалдунак – специална дума за човек, който дрънка звънци. Ритуалът по обличането на огромни мъхнати дрехи е съпроводен с изпразването на доста бутилки от любимата местна напитка патксаран – силен алкохол с вкус на ликьор и допълнителното загряване е ударна доза калдо – гъст бульон от пилешки и свински крака.
За да бъдат забелязвани отдалеч, йоалдунаките биват допълнително украсени с възможно най-пъстрите панделки и шнурове. Истинската веселба започва в понеделник след последната неделя на януари. Променени до неузнаваемост и накичени с големи звънци, особените глашатаи обикалят улици и домове, призовавайки хората да излязат за процеса срещу Занпанцар.
Да бъдеш избран за глашатай се смята за особена чест, а местните историци разказват, че това е така, защото свещената традиция била призната още в римско време. Привлечени от какофонията на звънците, хората се събират на площада, където се провежда истинския процес, куклите на болестите и злото биват позорно изгорени, пише „Телеграф“. Следващите дни са посветени на веселие с много музика, танци, ядене и пиене.
Пълна изненада е карнавалът на италианския остров Сардиния, който се провежда в края на февруари в градчето Отана. За разлика от много други места, тук костюмите и маските имат по-различно значение и се свързват с космологичните представи на древните хора, в които човешките черти често се трансформират в животински, както и с особената почит към вола, който остава като божествен символ. Около този символ се въртят и маските, и костюмите на участниците, които се наричат боес. Именно те са в центъра на традиционните шумни шествия, към които се присъединяват мъже с лица на прасета и други животни, както и танцуващи жени, които напомнят вещици. В дните на карнавала всички тези персонажи обикалят улиците и освен че вдигат страхотна врява със звънците, окачени на коланите им, пресъздават цели сценки на взаимоотношенията между хора и животни, както и древния страх, че човек може да се превърне в животно.
Ако ви се случи да сте в Отана по време на маскарадния карнавал, не пропускайте да опитате местните вина и смятаните за сардински специалитети като печено малко прасенце, печено агнешко или тежки сирена.
Leave a reply