Как ви звучи да се разходите с влак до покрива на Европа? А след това да се спуснете по най-бързото ски трасе в света? Никак зле, нали?
Това е напълно възможно в световноизвестния ски и туристически регион Юнгфрау в сърцето на Швейцария, из който ще се разходите в следващите редове.
Регионът е част от Бернските Алпи и е кръстен на извисяващия се на 4158 м над морското равнище едноименен връх, който властва над цялата околност. Съвсем близо, редом до Юнгфрау конкуренти по красота и недостъпност са Мьонх (4107 м) и Айгер (3970 м). Трите върха са надвиснали над реките Швайце и
Швейцария
Вайсе Лючине, в живописните долини, на които са сгушени световноизвестните алпийски ски градчета Венген и Гринделвалд.
Както навсякъде в Швейцария, жп транспортът е високо развит. В Юнгфрау обаче желанието на швейцарците да достигнат с влак дори до най- непристъпните места достига своя връх. Така, започвайки в началото на 20-и век, местни са изградили една от най-съвършените туристически системи, интегрирала в себе си 213 км великолепни ски писти, дълги пешеходни маршрути, всичките свързани с планинска железница. В подножието на Юнгфрау на над 2000 м надморска височина се намира възловата гара Клайне Шайдег, която събира жп линиите от Гринделвалд и Венген. Оттам всеки ден хиляди туристи се качват на влакчетата на Юнгфраубан, които ги довеждат до най-високата жп гара в Европа – Юнгфрауйох – на 3454 м н.в. Железницата върви почти изцяло в тунел в планината, като по пътя й до върха има няколко подземни станции. На пероните на няколко от тях са издълбани „прозорци“, през които се откриват главозамайващи гледки надолу към долината на Гринделвалд. Цялата железница криволичи в кантон Берн, докато крайната гара Юнгфрауйох се намира на около 100 метра под земята в кантон Валис. Оттам през кратък тунел се стига до т.нар. Покрив на Европа – сграда, от която се разкрива прекрасна панорама към цялата околност. Като всяко туристическо място, Покривът е снабден с няколко ресторанта, жп музей, както и с най-високия пощенски клон в Европа.
С асансьор от гарата пък се качвате до астрономическата обсерватория „Сфинкс“, кръстена на малкия връх, върху който е изградена. Тя е снабдена с наблюдателна площадка, която разкрива уникален изглед към началото на най-големия ледник в Европа – Алечкия. Дълъг над 23 км, той е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Възрастта му е над 18 000 години, а на места дълбочината на леда достига цял километър. Неслучайно е наречен „долината на вечните ледове“. На височина 1400 м Алечкият ледник започва да се топи и от него се ражда река Маса, ляв приток на голямата Рона.
От Покрива на Европа при ясно време погледът достига до равнините на Южна Франция и до Шварцвалд в Германия. В близост се издига самият връх Юнгфрау, изкачването на който отнема около 3 часа от гарата. Маршрутът е далеч по-лесен от този на Северната страна на Айгер, един от най- великите алпинистки маршрути в Алпите, сходен по трудност само със Северната страна на Матерхорн.
На около 3 км по-надолу е китното алпийско селище Венген. Селцето е известно най-вече с домакинството на кръга от Световната купа в ските за мъже в дисциплината „спускане“ на легендарното трасе Лауберхорн – най-дългото и физически най-натоварващото в света. Венген има 1300 постоянни жители и леглова база за около 10 000 туристи, която се запълва само през зимата. Селцето става известно още през 19-и век, след като красотата на местната природа попада в творби на Байрон и Мери и Пърси Шели. По-късно вдъхновение от нея за шедьоврите си извлича и Феликс Менделсон. Къщи за гости и хотели започват да се строят от края на 19-и век, но истинското утвърждаване на Венген като престижна планинска дестинация за елита на Европа става след построяването на планинската железница. Така само за около 30 години от селище, достъпно само пеш по стръмни склонове, Венген влиза в епохата на ски туризма с вече изградено име.
Първите ски клубове се изграждат от богати британски туристи. Дотогава скоростните състезания не са известни и по света се практикуват предимно северните дисциплини – ски бягане и биатлон. В началото на 20-те години обаче във Венген англичанинът Арнълд Лън организира няколко скоростни състезания, като за ускорение използва естествения наклон на терена. Така се ражда ски спускането. През 1921 г. същият решава да направи къс маршрут около дървета, за да тества таланта на скиорите да правят бързи завои – ражда се слаломът. До средата на десетилетието ски спортът във Венген е толкова популярен, че пистите над селцето дори стават арена на традиционното спортно съперничество между студентите на Кеймбридж и Оксфорд. През този период като лифтове се използват влаковете, които позволявали до 4-5 спускания на ден.
Венген е един от малкото курорти в Европа, в който няма автомобили. Не че някога са били забранявани, а просто заради строежа на жп линията и трудния терен до Венген никога не е построяван шосеен път. Днес в селцето единствените коли са няколко електромобила, които се използват за превозването на багаж и трудно подвижни туристи от хотелите до жп гарата. Във Венген строителството на нови къщи и хотели е забранено след няколко референдума, на които местното население е решило, че допълнителното застрояване би навредило на традиционния спокоен облик на селцето… Важна тема за размисъл на всеки българин, посетил тези прекрасни места.
Как да стигнем?
Регионът Юнгфрау се намира на около 2 ч. с кола от най-голямото международно летище в Швейцария – Цюрих. Директни полети за там има от София. Разстоянието до другото голямо летище – Женева, е около 3 часа. Два часа е разстоянието и до международното летище Базел-Мюлуз-Фрайбург. Около 3 ч. отнема пък стигането до зоната от двете летища край Милано – Малпенза и Бергамо. Скоростта на швейцарските железници е такава, че пътуването с влак е почти толкова бързо, колкото и с автомобил. Това обаче не важи за Милано, откъдето стигането с влак е значително по-бавно. В зависимост от това дали искате да стигнете до Венген или Лаутербрунен, варира и времето за пътуване.
Колко струва?
Швейцария е една от страните в света с най-висок стандарт на живот. Самото споменаване на факта, че местните често ходят да пазаруват в съседните Италия, Германия и Франция, понеже им е по-евтино, описва достатъчно. Дори и преди развързването на швейцарския франк от дългото му „залепване“ за еврото, страната имаше значително по-високи цени от тези в богатите държави на ЕС. След поскъпването на франка от януари насам обаче разликите са фрапиращи. Дори и в малки и туристически неатрактивни местенца безалкохолна вечеря за двама в ресторант тръгва от 60 франка (около 120 лв.). Цените в големите хипермаркети са 20-30% по-високи от тези в Италия и Германия. За да не загубят чуждите туристи обаче, в ски зоните се поддържат цени на нощувките, сравними с тези в италианските, австрийските и френските курорти, пише в. „Телеграф“. Апартамент с една спалня на около 20-30 км от лифтовете може да се намери за около 1500 лв. на седмица. За нощувка в самия Венген си пригответе поне 2500 лв. за същия период.
Какво да хапваме?
С риск да засегнем швейцарците, трябва да бъдем честни и да споделим, че кулинарията не е най-силната страна на тази нация. Може би и по тази причина навсякъде е залято с италиански ресторанти и пицарии. Все пак, ако стигнете до Алпите, не пропускайте да опитате най-традиционното швейцарско ястие – т.нар. фондю. То представлява смес от сирената ементал и грюер, разтопена на много бавен огън в… бяло вино.
Горещата втечнена ухайна смес после се излива в пръстено гърне, в което се топят залци хляб, набучени на дълги вилици. Звучи странно, нали? Но пък е много вкусно, а топлината изгонва спирта, така че няма риск да се напиете. Ако пък не ви допадне… просто си вземете шоколад. Най-известните марки са „Линдт“ и „Тоблерон“. Но да не си вземете „Сушард“ (или „Милка“) – той е български, от Своге.
Add comment