Бях току-що завършила гимназия и си въобразих, че ще стана манекенка. Изнудих баща си да ми даде пари за курс, защото един от собствениците на агенцията в нашия град много ми вдигна акциите – била съм голяма работа, имало хляб в мен, предстояло ми бляскаво бъдеще. Колко му е да завъртиш главата на едно момиче!
Прошка – да поискаме и да даваме
Като завърших курса, същият този веднага ме уреди да участвам в едно ревю в София. Не беше кой знае какво, но важното е, че веднага ми платиха. Няма да забравя как се прибрах вечерта с две пачки банкноти в чантата – направо летях, а не стъпвах на земята. На никого не казах, защото не исках татко да ми поиска пари за парното, че сме я закъсали. Или пък мащехата ми Краси (баща ми се ожени след смъртта на мама втори път) да ми натякне, както много пъти преди това: „Манекенството не е работа бе, Танче, не залитай в тази посока, че ще загазиш. Изкарай един курс за фризьорка, маникюристка или готвачка – там е хлябът, а не да се кривиш полугола по ревюта.“ Мислех си, че ме мрази, затова говори така.
Заключих се в стаята си, легнах си и разпилях парите край себе си. Гледах ги унесена и усмихната, сякаш бяха снимки на любимо гадже. После угасих лампата и заспах. На сутринта трябваше да стана рано, защото с една приятелка се бяхме уговорили да ходим да си вадим паспорти за чужбина. За това мечтаех – да стана прочута манекенка и да пътувам по света. Вечерта пък с една компания се запихме и се върнах посред нощ. С две думи – след ден и половина се сетих за парите и взех да ги търся. Обърнах къщата наопаки – няма и няма. Обвиних мащехата си, че ми ги е откраднала. Вдигнах голям скандал и на татко, след което си грабнах една чанта багаж и изчезнах от вкъщи.
Намерих си квартира и си мислех, че оттук нататък спокойно ще се оправям сама – нали имах обещание за още участия в ревюта. Само че онзи от агенцията се оказа мераклия за други работи. До едно време се лъгахме взаимно: аз – че ще го пусна в леглото си, той – че ще ми уреди това и онова. Накрая аз се озовах в леглото му, но не получих нищо в замяна. Наложи се да се хвана на работа като сервитьорка, после като момиче за всичко в един офис. Гладувах, мръзнех в студената си квартира, купувах си парцалки от „втора употреба“, започнах да пия и вече не ставах за манекенка, защото натрупах килограми. От чист инат не се обаждах на баща си, макар че той ми звънеше и настояваше да се върна вкъщи.
Така минаха две години. Татко получи инфаркт и почина и на погребението му Краси ме помоли да се прибера у дома да живеем заедно. Тогава си дадох сметка, че тази жена винаги се е държала добре с мен и аз нямам никакви причини да я мразя. Освен за онези пари… Не можах да преглътна гордостта си и сопнато й отговорих, че не искам да имам нищо общо с нея. И че ще се прибера само да си взема някои вещи и книги.
Отидох, взех две чанти и един куфар багаж и се прибрах в квартирата си. И като разтоварвах донесеното, от една дебела книга изпаднаха банкноти. Изгубените пари! Навярно тази книга е била на шкафчето до леглото ми вечерта и аз съм пъхнала там парите, а после съм я набутала в библиотеката…
Досрамя ме, направо се поболях. От глупост, от инат, от мнителност бях обидила без причина Краси и татко, с когото така и не се простих и който изобщо не разбра защо му се сърдя.
Т.
Add comment