Здравейте!
Не знам дали е прав мъжът ми, който казва, че напоследък съм станала параноичка, но наистина много се тревожа. Причината е, че няколко пъти се случва непознати да звънят на домашния ни телефон – уж, че е грешка. Като знам какви неща стават, съм сигурна, че някой проверява дали сме у дома и – не дай, Боже, ако 
ни няма – да ни обере.
Мислехме да заминем по празниците – на Коледа при роднини в Пловдив, а Нова година да посрещнем в Гърция. Съпругът ми продължава да настоява, обаче аз съм категорично против. И изобщо не ми пука, че ще загубим парите, които сме дали за резервация.
Притеснявам се, че тъкмо тогава крадците се развилняват най-много. И не за ценностите, които имаме, треперя. Просто не мога да си представя, че някой чужд човек ще ми рови в бельото, ще обикаля стаите и ще обръща чекмеджетата.
Неотдавна обраха съседите на нашия етаж и с очите си видях зловещата картина. Дъщеричката им, връщайки се от училище, първа забелязала разбитата врата и ме повика, защото родителите й бяха още на работа.
Когато влязохме, тръпки ме побиха – всичко се въргаляше по пода. Бяха тъпкали с мръсните си обувки документи, снимки, дрехи… Не знам какво са успели да отмъкнат престъпниците, но след себе си бяха оставили не само бъркотия, а и лошата си енергия. Съседката ми два дни чисти и подрежда всичко, а накрая повика свещеник, за да напръска със светена вода.
Може и да съм страхливка, но съм решила, че няма да позволя на никого да ми развали празниците. Вместо ние да ходим при тях, поканих братовчедите да дойдат у дома по Коледа. И аз мога да изпека чудесна пуйка, да омеся питка и да направя баклава, добра кулинарка съм.
На Нова година пък реших да се съберем със съседите, с тях се разбираме добре и сме приятели. А най-вече ще сме наблизо и нито те, нито ние ще се тревожим, че някой може да влезе в дома ни.
Роза
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment