В света има няколко прочути явления на Светата Дева. Но само едно от тях е “материализирано” чрез чудотворен амулет, даващ сила и изцеление на вярващите.
Дева Мария и Чудотворният медальон
Катерина Лабуре е родена на 2 май 1806 година в едно село в Бургундия, отдалечено на 60 км от Дижон. Била осмото дете в семейство с общо десет деца. На 12 години вече била без майка и поела грижите по чифлика, а през 1830 г. постъпила в семинара на викентинките в Париж. Подробностите са важни, защото именно тук пред това момиче, канонизирано по-късно за светица, се явява Светата Дева.
На празника на св. Викенти през нощта (19 юни) сестра Катерина била събудена от глас, който викал името й. Гласът се повторил три пъти. Тогава французойката видяла леглото си обвито цялото от пъстроцветни лъчи. Когато станала и повдигнала завеските на прозореца, видяла много хубаво дете, което я приканвало да отиде в параклиса. То й казало: “Божията Майка те очаква.” Катерина изказала неодобрение, защото това било забранено, но детето (което било нейният Ангел хранител) й казало, че няма да има проблеми. Тя навлякла набързо дрехите си и тръгнала след него. Коридорите и стълбите били залети от потоци светлина, стичащи се като буйна река към параклиса. Вратите сами се отворили пред тях, а вътре, макар и нощ, греело ярко слънце. Катерина застанала на колене на мястото за причастие и зачакала смирено. Дева Мария дошла и седнала на стола, а Катерина сложила ръце в скута й. За поверителния разговор между Божията Майка и девойката не се знае нищо. Според мълвата, която плъзнала тогава, бъдещата светица е получила наставления за “утешения и общуването й със Спасителя”.
След 4 месеца Светата Дева пак се явила на монахинята. Тя описва тази среща на изповедника си така: “Мария стоеше изправена. Роклята й имаше цвета на зората – розово-бяла с дълги ръкави. Бял воал покриваше нейната глава и стигаше чак до краката. Те бяха стъпили на бяло полукълбо, около което се беше увила зеленикаво-бяла змия. В ръцете си Мария държеше златно кълбо, което много приличаше на земния глобус. Тя ту поглеждаше към него, ту повдигаше очите си към небето. По едно време от скъпоценните камъни, с които бяха покрити ръцете й, започнаха да излизат лъчи. След това около Божията Майка се образувала овална рамка с надпис: “О, Мария, без грях зачената, моли се за нас, които намираме в теб нашето прибежище.“
Катерина продължава разказа си как чула глас, който казва: “Направи така, че по този образ да се направи медальон. Големи благодати ще получат тези, които го носят. Изобилни ще бъдат благодатите за онези, които посегнат към него с вяра.” Образът се завъртял сам и така сестра Катерина успяла да види изображението и от другата страна на медальона. Там имало буква “М“, над нея се издигал кръст, който лежи на напречна греда. Под него Исусовото сърце, обвито с венец от тръни, и сърцето на Девата, прободено с меч. Дванадесет звезди образували кръг около изображението. Всичко, което й се случило Катерина разказала на изповедника си и на главната сестра в манастира, но те решили, че тя си измисля. Катерина настоявала, че трябва да се направи такъв медальон. Дева Мария идвала при нея още 5 пъти, като я напътствала и я уверявала, че който носи този медальон на шията си ще бъде благословен.
Медальонът
Епископът на Париж разрешава да се изработи медальонът и това става на 30 юни 1832 г. В началото го наричали “Непорочно зачатие на Дева Мария”, а след седем години получило името “Чудотворния медальон“. В Европа, но и на другите континенти. Хората, които го носят разказват колко неочаквано добри неща им се случват – болните оздравяват, ученици и студенти лесно изкарват изпитите си. Всички имали закрила и успехи в работата си. Навсякъде говорят за този чудотворен медальон и за неговата история. Скромността на Катерина не й позволявала да изтъква приноса си за направата му.
Едва след смъртта й на 31 декември 1876 г. членовете на паството откриват пред хората тази голяма тайна. Катерина Лабуре е обявена за блажена на 28 май 1933 а., а на 27 юли 1947 а. папа Пий XII я причислява към хора на светците. Лазаристите и сестрите на милосърдието отбелязват празника й на 28 ноември.
Дъщерята на Тодор Живков – Людмила спасява манастир с чудодейна енергия!
Add comment