Преди много години бях студентка в столицата – плахо момиче от провинцията, без капка самочувствие. Сближих се обаче с Виктор, с когото бяхме в една група. Харесвах го и дори бях влюбена в него, но за нищо на света не можех да му го призная. Скоро разбрах, че и той ме харесва. Започнахме да излизаме и понеже беше от София, благодарение на него опознах града.
Един ден, докато обикаляхме улиците, той ме хвана за ръка, после ме прегърна. Стояхме така, сгушени един в друг дълго, после се целунахме. Не прекрачихме границата на прегръдките и целувките още няколко месеца – до деня, в който Виктор ме покани у тях. Каза, че родителите му са в провинцията и дори мога да 
остана да спя при него. Отидох доста развълнувана, защото знаех какво ще последва и най-важното – исках го. Копнеех да се слеем и на сутринта да се събудим заедно. Но не стана така, както го мислехме.
Онази вечер с Виктор наистина за пръв път правихме любов и беше вълшебно. Но някъде към полунощ неочаквано се прибра майка му и ни завари в леглото. Скандалът, който вдигна, беше грандиозен и последиците от него за мен бях ужасни. Тя ме нарече нагла пресметлива селянка, която иска да докопа сина й, и ме заплаши, че ще ме гони до дупка. И понеже беше преподавателка в университета, ми стана ясно, че за мен там повече няма да има живот. Прибрах се в родния си град още на другия ден и първия, на когото изплаках мъката си, беше Илия – гаджето ми от гимназията.
Той ме успокояваше, гушкаше ме и накрая се озовахме в леглото. Се*сът с него ми подейства пречистващо и си дадох сметка, че мястото ми е при него, а не в София, където винаги щях да бъда задръстената провинциалистка. Наложих си да забравя Виктор и университета, намерих си работа и продължих да се срещам с Илия. След няколко седмици разбрах, че съм бременна, а след още два месеца с него се оженихме.
Бяхме хубаво семейство, роди ни се момиченце, което мъжът ми боготвореше и носеше и двете ни на ръце. Той много обичаше нашата Поли – радваше й се, защитаваше я, глезеше я, и тя наистина беше момичето на татко.
Щастието ми с Илия продължи 20 години до деня, в който той получи инфаркт и не можаха да го спасят. Седмица след смъртта на съпруга ми започнах да прибирам дрехите му в чували, за да ги занеса в дома за стари хора в града ни и намерих папка с документи, която дотогава не бях виждала. В нея имаше медицинско изследване отпреди 26 години, според което Илия беше стерилен. Нещо ме преряза, причерня ми, започнах да се задушавам. Наложи се дори да сложа валидол под езика си, за да дойда на себе си.
И през ум не ми беше минавало, че Поли може да е дъщеря на Виктор, а ето че Илия е знаел истината преди мен. Но през целия ни живот по нищо не пролича да е знаел, че детето ни не е негово. Напротив – по-добър и любящ баща едва ли можеше да си представи човек!
Скоро ще стане година откакто съм вдовица и всеки път, когато ходя на гробищата, питам Илия защо не ми каза истината. Изпитвам ужасна вина и едновременно с това и му благодаря, задето толкова ме е обичал и не е искал да ме нарани. Благодаря му и че не промени отношението си към Поли, а до последно беше готов да даде и живота си за нея. Но гробът остава безмълвен.
Ж.
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment