Лили, обръщам се към теб така, защото преди години, когато се запознахме, ти поиска да те наричам по име. Разбирам, че не очакваше зет, който на възраст е по-близо до теб, отколкото до дъщеря ти Лора, но любовта не пита. Ясно ми е, че няма как да понесеш да ти викам мамо, мамче или нещо още по-лигаво. Благодаря, че позволи за мен да си просто Лили, а аз за теб – Тони.
Баща ми те хареса още при първата ви среща, но ме посъветва: „Вържи попа, да е мирно селото!” Тогава не се замислих защо ми го казва, но постепенно всичко разбрах. Защо например жена ми става нервна, когато 
знае, че ще дойдеш. Ти непрекъснато я сравняваш със себе си и, разбира се, винаги си по от нея. Заради мен ли го правиш?
Знам, че ревнуваш и искаш да си на нейното място, но си казвам, че е тъпо, защото Лора е твоя дъщеря и ти не може да не се радваш на щастието й. Как можа да й кажеш, че на лицето ми било изписано колко са слаби ангелите ми, ясно било, че си падам по красивите жени и ако не иска да остане на сухо, да не ме оставя без се*с, иначе… Иначе какво бе, Лили? Ще си хвана любовница? Ще отскоча до комшийката или до разведената мацка на горния етаж? А може би ще дотичам при теб?
Лили, не тормози Лора, това няма да ти го позволя. И не я прави като себе си, ако обичаш! Жена ми е много различна от теб, слава Богу, тя има нежна душа и може да разчита на моето мъжко рамо. Не заставай между нас. Приеми, че тя е твоята дъщеря, аз съм нейният съпруг и това няма да се промени, докато един от нас не го пожелае. Ти явно не разбираш, че в живота ни свириш втора цигулка и няма шанс да смениш позицията си. Дори да знам, че си последната жена на този свят, че си моят единствен шанс, пак няма да посегна към теб.
Първо, защото обичам съпругата си. Второ, защото има едни неща като морал и почтеност, които ти очевидно не разбираш. Трето, ако между нас с теб нещо се случи, ще имаш ли очи да гледаш дъщеря си? До този експеримент няма да стигнем, бъди сигурна.
Този път наистина ще послушам баща си – ще те вържа някъде далече, за да е мирно и у нас, и у вас. Знам, че не си от жените, които лесно се дават, но и да не ти се ще, ще паднеш по гръб. Просто такива са правилата за човек, който не си знае нито мястото, нито мярката. А, като казах мярката, ще добавя само още нещо – алкохолът, мила Лили, няма да те направи нито по-млада, нито по-красива, нито по-желана.
Ако все пак искаш да пиеш, прави го у вас, не у нас. Във всеки случай, понеже не обичам да пия сам, когато ми се прииска, ще сипя две питиета и ще дочакам Лора да седне при мен и да си кажем наздраве. Тя има нужда от опора, закрила и спокойствие. Мога да й дам всичко това плюс цялата си любов. А ти, Лили, научи къде ти е мястото.
Твоят зет Тони
Можете и вие да споделите историята си на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply