Колкото повече свобода на партньора давате, толкова повече любов и вярност получавате?

Много хора, избирайки си партньор за брак, търсят „своята половинка“, духовно близък човек

В езика съществуват такива устойчиви изрази като „моя половинка“, „ние сме едно цяло“, „две обувки са чифт“ и т.н. Хората говорят, че не си представят живота без партньор, и възприемат всеки намек за изневяра или друг опит да се увеличи дистанцията в отношенията като катастрофа.

Може да се каже, че представите за брака и отношенията между мъжа и жената, затвърдени в културата и езика, подтикват хората да изграждат тесни отношения с партньора и оказват непосредствено влияние върху механизма на сливане. Сливането или симбиозата в отношенията с партньора съответстват на базовата потребност на хората от приемане и любов. Именно симбиозата в отношенията е способствала за размножаването и оцеляването на човека като вид. Тесните отношения са норма по време на ухажването, на ранните стадии на брака, в отношенията между майката и новобрачните, но последващите етапи на брака изискват по-голяма диференциация.

Онзи от партньорите, който изпитва по-голяма тревога и потребност да бъде с някого, може да се съпротивлява на опитите на съпруга да увеличи дистанцията й да има свои собствени интереси, различни от общите – тоест проявява своята индивидуалност в брака.

Тревожният и по-малко диференциран съпруг трудно може да приеме разликата между себе си и другия и реагира на увеличаването на дистанцията с нарастване на тревогата, в резултат на което расте емоционалното напрежение в семейната система и започват конфликтите. При това в главата на този човек могат да битуват идеалистични представи за любовта и брака като за „съюз между две сърца“.

Всъщност това е закрепено в езика и описано в различни приказки и романтичната литература. Ако партньорът търси близки, тесни отношения, това предизвиква и по-голямо напрежение и конфликти, тъй като границите между съпрузите не са прокарани. Такива съпрузи изглежда като кълбо, от което безпорядъчно стърчат глави, ръце и крака и не е ясно кое на кого принадлежи. Трудно се живее в такива условия.