Беше хубава есен, в която лятото още напомняше за себе си с някой слънчев ден. В душата ми обаче никак не беше топло, ужасно съмнение ме разяждаше отвътре. Отдавна вярвам на предчувствията си – лоши или добри, никога не бяха ме подвеждали.
С Пламен имахме дълга връзка, а от 2 г. живеехме заедно. В последно време беше започнал да се държи доста странно. Подозирах каква е причината, но нищо не можех да докажа. Още повече че всички смятаха приятеля ми за едва ли не смотаняк, а аз вече знаех, че е доста хитър и прикрит. И въпреки това се
Той ме лъжеше през цялото време
изненадах, когато разбрах на какво е способен.
Хванах се за няколко изпуснати от него фрази – той прави тази грешка само когато е пил повече. Тогава реших да му пусна „опашка“ – изплаках болката си на братовчед му Цецо и той се съгласи да ми помогне. Открихме няколко фалшиви профила на Пламен в нета. Тръгнах по тази следа и започнах да го атакувам, докато той клъвна и се получи нещо като истинско общуване.
Гаджето ми копираше чужди изрази, опитваше се да променя стила си, дори качваше чужди снимки. Но за мен нямаше никакво съмнение, че това е той.
В началото се забавлявах, но когато играта загрубя, започнах да се изнервям и да вдигам скандали. А когато Цецо разби паролите му и видяхме с какви хора е контактувал, и прочетохме всичко, което им е писал, лъжливото овчарче само влезе в капана. Нищо не признаваше обаче. Докато хакерският му нюх не го накара да се разрови в моя лаптоп. И понеже си е спец по компютрите, беше попаднал точно на онзи профил, от който го атакувах упорито.
Остана като гръмнат, като прочете това, което ми е писал, и видя снимките, които ми е изпращал… Той знаеше, че не съм толкова на „ти с техниката“, затова крещеше „Кой ти е помогнал, кажи!“ и ме притискаше все повече.
Аз обаче не предадох Цецо – човека, на когото дължа освобождаването си от веригите на една стара, изкривена и толкова фалшива връзка. Важното е, че тя приключи.
Роза
Споделете и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment