Казват, че любовта не се търси, защото тя рано или късно сама те намира. И аз, въпреки неуспешните връзки, през които минах, въпреки страданията, разочарованията и предателствата, въпреки всичко вярвах в любовта.
Но сега вече мисля, че е невъзможно тя да се случи точно на мен. Дълго търсих онзи поглед, който ще ме кара да се усмихвам. Чаках онова усещане, което ще преобръща всичко в мен. Исках я – силна, страстна и изпепеляваща, защото за мен любовта означаваше точно това.
Чувствам се добре с приятелите си
Бях готова да обичам и се молех да бъда истински обичана. Надявах се да срещна единствения – онзи, който да бъде само мой и аз да бъда само негова. Не исках да бъда ничия любовница – преживях това, колкото и да беше трудно. Не ми стигаха откраднатите мигове щастие, пък и все някой ми напомняше, че нямах право на тях.
Знам, че в живота има и много по-важни неща от любовта. Ще продължа напред. Няма време, място и смисъл от сълзи, пък и аз отдавна ги пролях. Това е животът – такъв, какъвто е. Ще се примиря и че любовта идва много рядко. Явно и не при всички, а само при тези, които най-много я заслужават.
Другото е само чисто физическо привличане, което е вълнуващо, но не е достатъчно. Разбрах, че ако човек се остави на чувствата, в повечето случаи страда.
Затова, след като загубих вяра и надежда, аз казвам „Сбогом” на любовта. Не срещнах единствения, но се радвам, че имам приятели, които компенсират липсата му, не ме оставят на самотата и ме правят щастлива, макар и без любов. Затова и ще се подпиша
Една щастливка
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment