Да си призная често, не знам дали тази история ми е смешна, или тъжна. Всъщност тя е като живота – изкусно забъркан коктейл от сладки, горчиви и кисели питиета.
Жената, за която искам да ви разкажа – Евгения, търпяла половинката си в продължение на 32 години. Съпругът й Лазар бил груб и суров човек. Печелел много пари и смятал, че това му дава право да властва над жена си и двете си дъщери, сякаш те са негова собственост. За да се измъкнат от терора, момичетата се омъжили рано и се махнали от дома му. Евгения обаче била принудена да търпи, или поне така смятала. В началото на брака твърдяла, че не може да се разведе, защото децата са малки, после – свикнала да живее богато – се страхувала, че няма да се оправи без солидните доходи на съпруга си. Въобще намирала си 
причини, за да оправдае своята нерешителност. А Лазар се държал с нея като с бездомно псе – командвал я, ругаел я за щяло и нещяло, измислял наказания за “провиненията й“, дори няколко пъти отнесла шамарите му.
Дали защото бил нервен и избухлив, защото обичал да прекалява на масата или просто съдбата решила така, но един ден той получил инфаркт и внезапно починал. Тук не мога да не припомня максимата, че добър човек е онзи, на чието погребение нито един от близките му не си каже наум – ох, отървах се. Лазар обаче очевидно бил от другата категория.
И така Евгения останала вдовица на 52 години. Имала всичко, за да живее спокойно – голям дом, вила, кола, пари, а най-вече – свобода. Все още хубава и енергична жена, тя дори не си помисляла за нова връзка и – не дай, Боже – за брак. За учудване на всички обаче всяка събота ходела на гроба на покойния си съпруг.
Преливала с любимото му вино, запалвала свещ и цигара от онези, които пушел приживе, присядала за известно време и… дълго му говорела. Разказвала му, че в събота и неделя си пият кафето със съседката – нещо, което той категорично й забранявал, че готви любимите постни манджи, които той не понасял, че не бърза да се прибере след работа, а се шляе по магазините, за което неведнъж била ругана от него, и дори че се шегуват, като се срещнат с комшията Стамен от третия етаж, без да се притеснява, че може да изяде шамар от мъжа си за това.
Описвала маршрутите на екскурзиите, които прави с приятелките си, и новите места, които е видяла. Тя толкова обичала да пътува, а Лазар й забранявал – смятал, че това е излишно пилеене на пари. Дори му признала, че смята да продаде вилата, на която той искал да прекарат старините си, за да заведе дъщерите и зетьовете на Канарските острови. Искала той да знае, че сега прави всичко, което й е забранявал, а тя желаела от цялата си душа. И понякога се шегувала пред най-добрата си приятелка, че си представя как покойникът не просто се обръща в гроба, а не спира да се върти. Не й пукало, вече не се страхувала от него и най-сетне започнала да уважава себе си и желанията си.
Add comment