Малките деца се чувстват най-добре с родителите си
Но едни или други причини налагат раздяла за известен период от време. Част от порастването е да се научат спокойно да казват довиждане, а това зависи най-вече от подхода на майката и таткото.
Има начин да излезете от къщи, без да предизвикате плач и драматични сцени. Никога не се измъквайте незабелязано. Обяснете на детето, че сега излизате, но след това ще се върнете. Използвайте подходящ за възрастта времеви ориентир: „Ще си дойда, като се събудиш от следобеден сън“. Преди да тръгнете, кажете на вашия син или дъщеря какво да очаква:“ Сега с баба ще играете, а после ще правите курабийки“. Предвидимостта кара детето да се чувства по-сигурно и сбогуването минава по-лесно. На вратата не се задържайте дълго – дайте си прегръдка, целувка и тръгнете. Спазвайте тази последователност, ако оставяте детето всеки ден, отивайки на работа. Рутината му помага да свикне с раздялата. Когато се налага да закъснеете, непременно се обадете. Така ще го предпазите от притесненията, че няма да се върнете.
Завръщането винаги се посреща с радост. Още с влизането отделете няколко специални минути за детето. „Здравей, щастлив/а съм да те видя. Ще ми покажеш ли докъде си стигнал/а с пъзела?“. По-късно го попитайте какво е правило през деня. Вие също бихте могли да му споделите нещо. Има вариант детето да не ви обърне особено внимание. Възможно е точно когато се прибирате, то да е погълнато от играта си. Или пък още да ви е сърдито за отсъствието. Проявете разбиране – човек се учи да понася раздялата и му е необходимо време, за да приеме промяната. А детето се нуждае от спокойни и уверени родители, докато се научи да казва довиждане с усмивка.
Leave a reply