Пише ви едно объркано момиче. Учебната година още не е започнала, а аз вече съжалявам, че ще следвам специалността, в която ме приеха.
Завърших училище с пълно отличие и нямах проблем да кандидатствам каквото пожелая. Исках да запиша режисура или културология, но родителите ми бяха категорично против. Баща ми е военен, а майка ми – инженер, общо взето доста сухи хора, без грам артистичност. Решиха вместо мен, че е най-добре да следвам нещо свързано с информатиката – така съм щяла да си осигуря спокойно бъдеще.
Готвих се с нежелание, но изкарах високи оценки на изпитите. А когато отидох да се запиша, стомахът ме заболя – толкова не ми се искаше, че ми идваше да се кача на един влак и да замина в неизвестна посока.
Искам мечтата ми да се сбъдне
Уви, поне засега съм зависима финансово от нашите.
След това се разболях – потънах в такава депресия, че вместо да се радвам на лятото, не излизах от вкъщи. Дори отказах да замина на море, а го обожавам. Единственото ми спасение са книгите.
Преди няколко дни обаче измислих изход – ще уча една година в Техническия университет, където съм приета, но тайно ще се готвя и догодина ще кандидатствам отново. Ще кажа на нашите едва след като ме приемат. Дано да се случи!
Моля ви, пишете ми какво мислите за моя проблем. Очаквам с нетърпение съветите ви. Ще се подпиша като
Мечтателката
Разкажете ни и вие историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply