Бъдете родители на децата си! Те приятели си имат!

Шведският психиатър Давид Еберхард предизвика бурни полемики с категоричното си изказване, че либералното възпитание напълно се е провалило

Според него причината е, че родителите не се държат като възрастни хора, а като приятел и с децата си. „Те се поставят на едно ниво с тях, без да слагат никакви граници, страхувайки се да не им противоречат. Искат да бъдат готини също като децата си. Така цялото общество все едно се състои от подрастващи“, твърди Еберхард.

Но и строгото възпитание има върли противници. Прекалените, твърдо наложените граници, чието неспазване се санкционира, не предполагат самостоятелност и поемане на отговорност. Отглежданите без свобода деца в по-късна възраст са склонни към неразумни постъпки, за да се отърват от свръхконтрола. В неудържимо търсене на обич те често влизат в неподходящи връзки. Според американската клинична психоложка д-р Лора Маркхъм децата, които растат в условията на наказателна дисциплина, нерядко изпадат в гневни или депресивни състояния. „Причината е, че с авторитарното си поведение родителите показват нежелание да приемат част от тяхната същност и да им помогнат да се справят със сложните чувства, които ги карат да избухват или да бъдат потиснати“, обяснява специалистката.
Правото е винаги на страната на силния – това разбират от ранна възраст строго възпитаваните момичета и момчета. Те се научават да се подчиняват, но не и да мислят самостоятелно. Така действат и в зрелите си години – готови са да следват безпрекословно заповедите, но от тях не може да се очаква да проявят инициатива и да поемат отговорност. Д-р Маркхъм предупреждава, че държаните в подчинение деца са пълни с изненади и от тях могат да излязат отлични лъжци. „Те се държат добре, когато родителите са до тях. Но когато свръхконтролът го няма, използват случая да направят нещо непозволено, от което могат да произтекат неприятности.“
Златната среда между строгото и либералното възпитание работи положително, убедена е известната психоложка. Изследванията показват, че хлапетата се развиват най-добре, когато при необходимост им се поставят граници, но със съпричастност.