Когато поставиха диагноза левкемия на годеницата ми, целият ми свят се срути. Мечтите ми за предстоящата сватба, за семейство и деца рухнаха. Убеждавах Нели, че скоро ще се оправи и ще живее, но себе си не успявах. Постепенно тя загуби своята красота, угасна и усмивката й. Силите и желанието й за живот се топяха с всеки изминал ден. Все по-често ми говореше, че трябва да си намеря друга, с която да продължа напред. Дори не исках да я чуя, толкова много я обичах, че не си представях живота без нея.
По това време се върна сестра й, която следваше в чужбина. Бяха близначки и си приличаха като две капки вода, но Велислава нямаше нищо общо с добротата и благородството на годеницата ми. Но какво значение имаше това, мислите ми бяха другаде. В един момент любимата ми се срина, влезе в болница и лекарите не бяха оптимисти в прогнозите си. Тъкмо тогава извърших нещо, което никога няма да си простя.
Бях ходил при нея на свиждане, сърцето ме болеше, като я гледах колко е отслабнала и изнемощяла. Нели обаче отново започна да ми говори, че трябва да помисля за себе си и час по-скоро да й намеря заместничка. 
Прибрах се у дома, защото исках да се скрия и никой да не вижда сълзите ми. Заварих там Велислава, пред която не се сдържах и се разридах. Тя също се разплака, прегърнахме се и… дори не помня как се озовахме в спалнята. Последва някакъв странен се*с, който по-скоро приличаше на ритуал за прогонване на невероятната болка, която и двамата изпитвахме. Единствената мисъл, която ми мина през ума, беше, че Велислава и в леглото не е по-добра от сестра си.
След онази вечер гузната ми съвест не ме оставяше на мира и отбягвах да се виждам със сестрата на Нели. Отпъждах и мислите за случилото се, и без това си имах достатъчно грижи. Беше минал повече от месец, когато отново бях при годеницата си. Всеки път когато отивах там, се страхувах да не заваря най-лошото. Тя обаче като че ли беше по-добре, усмихваше ми се и ме помоли да седна до нея на леглото. Хвана ме за ръката и ми каза: „Честито! Ще ставаш баща.“ Мислех си, че е някаква лоша шега, но Нели продължи да ми говори, че е много щастлива – мечтаела да ми роди дете, но това щяла да направи сестра й. Молеше ме да й обещая, че ще се грижа и за бебето, и за Велислава. Явно тя вече й беше признала за греха, който извършихме. Разплаках се, помолих Нели за прошка, а тя ме погали и каза, че не ми се сърди, дори се радва, че се е случило така. Същата вечер годеницата ми затвори очи завинаги.
От погребението й мина година. Разбира се, изпълних обещанието си да съм до Велислава и дъщеря си, но не съм щастлив от това. Обожавам момиченцето си, но имам един проблем – не мога да накарам сърцето си да изпитва чувства към майка му. Въпреки че тя толкова много прилича на жената, която обичах, за мен винаги ще остане просто сестрата на Нели.
Апостол
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply