Бях красиво, щуро и непокорно момиче. Харесваше ми да въртя по няколко момчета едновременно и затова баща ми често ми „свиваше сармите“. Отвръщах му доста нагло: „Остави ме и си гледай своята работа. Ще се махна, ще живея богато и кракът ми няма да стъпи тук. Не ми пука какво ще стане нито с теб, нито с майка ми, нито с тази съборетина, в която се свираме…“ Татко ме обичаше и думите му винаги го разстройваха. За да скрие мъката си, излизаше, запалваше цигара и тръгваше сам нанякъде.
Аз, както прескачах от гадже на гадже и преследвах целта си, хлътнах здраво по Кольо. Обичаше ме истински, не даваше прашинка да падне върху мен, но беше само един беден сирак. Един ден, подлъгана по фалшивите приказки и празните обещания на един лигльо, се ожених набързо. Не казах на никого – нито на
Исках да живея в къщата, в която израснах
нашите, нито на Кольо.
Когато научи какво съм направила, ме намери и прокле да скитам от мъж на мъж, облека ли бяла рокля, бял ден да не видя, своя рожба да нямам, защото не заслужавам нито да съм нечия любима, нито на някого майка… Тази клетва ме смрази, но си казах, че Кольо само така си говори, че ме обича и не би ми пожелал наистина всичко това.
След година скандално се разделих с мъжа си. Не ми провървя и с втория, не се задържах дълго с третия… Клюката бързо беше стигнала до родното ми село. В града се върна друга новина – Кольо работи здраво, купува земя и имоти, замогва се и живее богато. А аз какво? Трупах години, разводи, дългове и спонтанни аборти. След всеки свой провал мечтаех да се върна в бащиния си дом, но ме преследваше страхът, че там никой няма да ме приеме. А и не исках Кольо да ме вижда унизена, смачкана, на колене, погрозняла от грижи и разочарования.
Когато последният ми мъж ме изгони и не ми остана никакъв избор, подвих опашка, взех си малко дрешки и многото грешки и тръгнах към село. Там видях кошмара, който от години ме преследваше. След смъртта на мама и татко сестра ми получила къщата и я продала. И то не на кого да е, а на Кольо. На нейното място той си беше построил луксозна вила, в която нямаше място за моята грешна, бедна и изгубена душа. Дори не можех да умра, където се бях родила…
Лиляна
Можете и вие да споделите историята си на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment