Познавам много хора, които искат да открият биологичните си роднини – майка, брат, сестра. И Огняна дълги години таяла скрита надежда, че един ден това ще се случи. Не искала обаче да нарани осиновителите си, които много обичала. И макар още когато била малка те да й разкрили истината, че са я взели от дом, не отваряла дума пред тях, че мечтае да открие корените си.
Огняна получила всичко от осиновителите си – любов, грижи, престижно образование. Създала свое семейство и била щастлива. Но когато те починали, не устояла на желанието и тръгнала да издирва жената, която я е родила. Оказало се доста трудно, отнело й много време и усилия, ала накрая все пак успяла да разбере, че родната й майка живее в едно врачанско селце. Огняна се радвала, защото научила, че има и брат.
Една събота пристигнала в селото и спряла колата си на площада. На масите пред малката селска сладкарница седели няколко старци и пиели кафе. Тя ги поздравила и започнала да ги разпитва как да намери семейството, което търсела. Колкото и да я подпитвали възрастните хора, така и не им разкрила какво я свързва с тях. Затова пък научила доста неща. Бащата бил пияница и често биел жена си. Тя толкова 
била изтормозена, че на времето, като родила трето дете – дъщеря, решила да я остави в дом за осиновяване. Нямали средства да хранят още едно гърло. Единият брат починал рано, а другият тръгнал по стъпките на баща си. Не стига че пиел, ами проиграл на комар всичко, което можел да изнесе от дома си. Говорело се, че краде кокошки от съседските дворове и ги продава, за да изкара някой лев. Живеел на гърба на родителите си, които получавали мизерни пенсии. Не му пукало, че майка му нямала пари за лекарства. Често вдигали скандали и цялото село ги отбягвало.
Старците показали на Огняна накъде да тръгне, за да стигне до тях, но я предупредили, че едва ли ще намери някого в порутената им къща. Бащата обикновено ходел на риба, а синът по цял ден спял, за да се спаси от махмурлука. И понеже събота бил пазарен ден в големия град, видели как майката заминала с автобуса да продава билки, които събирала в гората, за да преживяват.
Старците били веселяци, пошегували се с Огняна, че видят ли я с хубавата й кола, със сигурност нямало да си тръгне с всичко, с което е дошла – или пари ще й изчезнат, или нещо друго. И тя побързала да си замине. Благодарила на Бог, че имала късмета да отрасне в нормално семейство със свестни и любящи майка и баща. Вече не искала да чуе за биологичните си родители.
Leave a reply