Често слушам обвинения срещу родители, които не спират децата си да работят в чужбина. И вътрешно протестирам. Да, трудно е да останеш сам, рожбите ти да са далече от теб, но по-добре ли е да ги гледаш как се мъчат тук без работа и чакат да си получиш пенсията, та да им помогнеш?!
Аз съм вдовица, бивша учителка, и смея да твърдя, че добре си възпитах сина и дъщерята. Той се дипломира като лекар, тя завърши немска филология. Как съм ги издържала, само аз си знам. Но за тях и за семействата им нищо положително не се случи след години и години следване, специализации и т.н. Със заплата от 500 лв. кое по-напред да платиш – парното, храната, дрешките на внуците, моите лекарства? Ходиха и по провинцията. Там е още по-зле. Дъщерята се опита да свързва двата края с частни уроци, но в тази сфера конкуренцията е голяма, пък и немският не е на мода. А влезеш ли в някакво сдружение, експлоатират те, 
ограбва те ловък бизнесмен, финансирал частното училище.
Не бяха добре и нещата със съпруга на дъщерята, който често оставаше без заплата, а снахата гледаше бебето. Събрахме се на семеен съвет и изслушах решението им да търсят нещо по-сигурно и гарантиращо достоен живот навън. Месеци наред изпращаха документи по интернет и когато им предложиха в малко градче близо до Кьолн той да бъде завеждащ клиника, а тя да преподава в детска градина, не можех да ги спра. Неговата заплата днес е над 12 хил. наши лева, а тя получава почти 6000 месечно. Това е, след като за три години се утвърдиха като кадърни специалисти.
Вярно е, че страдам и чакам всеки ден да ми звъннат по телефона, но те не ме забравят. А на празниците винаги сме заедно. Честваме рождените дни, Коледите, аз ходя при тях, а те идват тук през отпуските. Затова апелирам: не спирайте децата си! Когато те са щастливи, родителската радост е истинска. Те не са виновни, че прекрасната ни родина е в хаос. Когато тук си построим къщичката, те никъде няма да отидат.
Катя
Можете да споделите с нас вашите истории на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply