Хайде да тръгваме към къщи, подканяте детето след дълга игра и разходка в парка
Нека още малко да останем, отговаря то. Време е да си лягаш, казвате вие. След малко, отвръща с умоляващ тон. Тези ситуации са добре познати на родителите. Въпросът е как да избегнете превръщането им в проблемни и да се наложите по хитър начин, без детето да се почувства ощетено или обидено. В това американският експерт по общуване Скот Браун вижда добра възможност за възпитателни действия: „Преговорите между родители и деца са нещо, от което малките могат да научат много. Когато възрастните не преговарят с тях, децата няма да получат пример как да се справят конструктивно с конфликтите. Ако не им покажете по какъв начин се влиза във взаимодействие и диалог, по-късно те няма да умеят да се сработват и с околните. “
Скот Браун извежда няколко правила, които ще ви помогнат да се справите.
Започнете със споразумение вместо със спор. Формулирайте така изискванията си, че да дадете възможност на детето да каже “ да“. Ако се изразявате по начин, който се вписва в неговото желание да бъде самостоятелно и не издава подценяване на заниманията му, имате по-големи шансове да го спечелите на ваша страна. Вместо“ Остави всичко и ела да подредиш масата за вечеря“ кажете „Имам нужда от помощта ти. Би ли подредил приборите? “
Ангажирайте детето. Ако наближава време за сън, попитайте: „Как мислиш, колко време ще ти трябва, за да приключиш с компютърната игра и да си легнеш?“ Когато обсъждате дисциплината, задайте въпрос: “ Според теб какво трябва да последва от това, че ми повиши тон?“
Съобразете нивото на преговорите с възрастта на детето и участвайте с навременни реплики. Ако детето заяви, че му е омръзнало да му натяквате как трябва да си оправи стаята, вие пък отвърнете: Ти кога смяташ да свършиш това? Може да водите преговори и в писмена форма. Примерно оставете бележка: До 5 часа си подреди полицата с тетрадките и учебниците. По този начин ще си спестите досадното говорене на едно и също.
От време на време позволявайте на детето да надвие в преговорите. Внимателно подбирайте битките, съобразявайки се с приоритетите в дадения момент: „Добре, този път нека стане както ти искаш, но следващия ще решавам аз.“
Запазете си последната дума. „Не е задължително всеки път да стигате до съгласие – казва Скот Браун. – Нормално е родителите да вземат окончателното решение, стига да. изслушат какво мислят децата им и да се опитат да бъдат справедливи. По този начин ще внушат своя авторитет, а малките постепенно ще осъзнаят, че така е правилно. “
Преговорите са цивилизована форма на общуване, но в някои случаи те са неуместни. Когато става дума за опазването и сигурността на живота и здравето няма място за тях. Там има правила и те трябва неотклонно трябва да се спазват.
Leave a reply