Тя е родена в Рим от знатни родители.
Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и страх Божий и я научил на Божественото писание.
Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. По това време на римския трон се възкачва 16-годишният Александър Север (205-238 г.). Той имал еклектически убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Христос.
В негова жертва пада Татяна. Без да гледат на знатното й положение и на нейния безукорен живот, я завели в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания. Според писанията, след всяко мъчение Бог извършвал чудо със своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана.
Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на „галилеяните“, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченицата. Заради големите мъчения, на които е подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна. (източник „Плевен за Плевен”)
Leave a reply