Всеки има различно отношение към правниците – повечето хора се радват, но не по-малко буквално се разболяват заради излишната суета и напрежение.

Звучи като абсурд, но една от най-коварните депресии в днешно време се оказва празничната. Тя нахлува в живота ти, когато би трябвало да си в свръхкондиция, и носи лошо настроение, липса на мотивация, загуба на перспектива, обща изнервеност. И докато много съвременни психиатри се надпреварваха да дадат възможно по-сложно и научно име на този срив, от Университета в Мериленд дойде най-точното и някак народно наименование – holiday blues. Или -празнична тъга. Точна статистика за страдащите от празнична депресия няма. Първо, защото подобна меланхолия невинаги се повтаря – никой не може да предвиди дали и догодина ще те избие на плач още при вида на анимационния и самотен Чичо Скрудж в навечерието на също толкова анимационната му Коледа. Второ, повечето хора въобще не посещават психиатри, а тези, които все пак го правят в страните с установени традиции в терапията, отказват да приемат диагнозата holiday blues. Кой би поискал да му лепнат толкова смехотворна на пръв поглед болест? Според изследването на Университета в Мериленд няма човек, който поне веднъж да не е минал през нея. Така единственият начин да контролираш поне отчасти проявлението е да си наясно с причините, които я пораждат.

Стресът

Една от основните причини за появата на празнична депресия е именно стресът от сложното планиране на Коледата и Новата година. От неспособността да мислиш за няколко неща наведнъж, от хаоса (който си пробвал да подредиш) и в крайна сметка: от чувството за безпомощност, което те обхваща.

Умората

Ако не си от хората, които функционират като часовник след няколко чаши вино всяка вечер, и то в продължение на много вечери, алкохолната офанзива около празниците със сигурност ти идва малко в повече. Прибави към това усмивките, безкрайните разговори, запознанствата с хора, чиито имена изскачат от главата ти в момента на произнасянето им, такситата между различните ангажименти и натрупаното безсъние… Изводът е ясен: празниците се оказват един от най-тежките периоди в годината.

Крахът на персоналното пространство

Няма друго време в годината, в което личното ти пространство да е толкова притиснато. Ограбването на личната територия започва още на улицата. Тук са онези толкова специфични празнични тълпи, които нехаят за комфорта ти, избутват те отвсякъде с лакти и покупки и крещят директно в твоите уши.

Ограбването на личното пространство става още по-драстично при срещите с роднините. Близките, колкото и любими да са те, водят до синдрома на баклавата. В малки, дозирани количества са прекрасни. Във всички други случаи идват байгън.

Празникът като нереализиран рекламен клип

Защо не ми е хубаво? Въпросът става все по-натрапчив при всяко следващо напомняне колко прекрасно би трябвало да се чувстваш. Стереотипите на празника, които медийно ни заливат, са ясни – щастлив, весел и засмян, ти посрещаш Коледа и Новата година в страхотно разположение на духа и тялото. Перфектният сценарий обаче много рядко се оказва реалистичен. Дори защото е толкова напудрено перфектен. Така че не си задавай въпроси като: „Защо, по дяволите, не изпитвам всичко това? Защо не ми е толкова гот, колкото на семействата по празничните реклами?“ Непреодолимата разлика между това, което е, и това, което би могло да бъде, е основната хватка в рекламата. Добре планирана манипулация да консумираш все повече, но никога достатъчно.

Страхът от провал

Той се развихря с пълна сила около празниците и подклажда с допълнителни притеснения вече набралата скорост коледна тъга. Страхът да направиш нещата не както трябва обаче има и друго измерение в празничната надпревара: това на ужаса да не се справиш с традициите. Не е необходимо да се забиваме дълбоко в теориите на Юнг за човека като архетипно същество, за да си дадем сметка колко сериозна, дори митологична сила притежава традицията. И как винаги, дори без да съзнаваме това, се мъчим максимално да се придържаме към празничните ритуали – дори когато отдавна сме забравили какво точно значат те.

Пробудената носталгия

В изследванията си на тема празнични депресии нюйоркският психиатър Марк Сичъл се спира основно върху синдрома на детската представа – очакването нещата да са поне толкова наивно-романтични, колкото са били преди години. Ключът според Сичъл е да не гледаме на празниците като повторение на епизод от детството. Защото ти си променен. А и хората около теб не са останали същите.

Липсата на чудо

Идеята, че нещо магично трябва да се случи, на пръв поглед противоречи на здравия разум, но има своето обяснение. Очакванията за чудо според Сичъл са проява на т.нар. пожелателно мислене, което прераства в нещо като шантаж пред съдбата: „Моля ти се, нека се случи…“ Изискването за някаква магия е особено засилено при хора с проблемен личен живот. Липсата на подобно „чудо“, на намесата на сили свише, в повечето случаи засилва празничната депресия. Еуфорията се превръща в чувство на огорчение и разочарование.

Начин за справяне със ситуацията? Всъщност той е обидно прост. „Всеки знае вътре в себе си какво точно да направи, за да е щастлив – написа приживе стожерът на школата за позитивно мислене Норман Винсент Пийл. Но мъдростта е другаде: наистина да правиш нещата, които те превръщат в щастлив човек.“ Съвсем кратко и прозаично: не ти е необходимо чудо. Може би само доза смелост.

Равносметката

Тя е сочена като един от основните виновници за празничната декемврийска депресия. Някак отвътре и съвсем логично в края на всяка година идва желанието за равносметка. Тогава настроението зависи от това каква е равносметката. В повечето случаи тя е доста тъжна – и то не толкова заради реални провали, колкото заради вечното несъответствие между това, което искаш, и това, което се е получило. Особено остри проявления на holiday blues се отчитат в случаите, когато през изминалата година е имало развод, смърт или някакъв фундаментален срив в професионално отношение.

А сега добрата новина: според психолозите има перфектен начин да не пълниш главата си с отчайващи равносметки. Той е да правиш нови планове. Неслучайно в англосаксонския свят съществува традицията на new year resolutions, или решения за идната година. Единствено ясно дефинираните, макар и невинаги реалистични, цели може отчасти да те накарат да забравиш провалите.

Останките от фиестата

Според изследвания на Американската психиатрична асоциация останките от отминал празник действат като силен депресант при повечето хора. От една страна, те демонстрират контраста между holiday-настроението и рутинното ежедневие, към което си се върнал. От друга страна, доказват на подсъзнателно ниво собствената ти невъзможност да се справяш с обстоятелствата навреме -ако реагираше, когато и както трябва, щеше ли още да се спъваш в купчината гирлянди до телевизора?!