Винаги ще съм благодарен на баща си за две неща.
Първо, защото когато бях в осми клас, ме подуши и разбра, че съм пушил. Накара ме да запаля заедно с него и като дръпнах няколко пъти, такъв шамар ми отвъртя, че цигарата хвръкна от ръката ми и от устата ми потече кръв.
Предупреди ме, че това е само началото – ако аз продължа да пафкам, той ще ме използва за боксова круша. А беше голям и здрав българин, светла му памет. И досега съм въздържател.
Втория негов урок, който също никога няма да забравя, научих в последния клас на техникума. Едва бях свалил най-готиното момиче, както се казва, още не й се бях нарадвал, не се бях изфукал с нея, се появи един от бившите й. Започна да ходи подире ми, да ме действа, да ме плаши с бандата на квартала си. Не ми пукаше кой знае колко, още повече, че гаджето всеки път казваше, че онзи не я интересува, че аз съм важният за нея. Една вечер обаче, след като я изпратих и тръгнах към нас, няколко нахакани копеленца ме наобиколиха. Отначало уж само ме плашеха с леки 
крошета, но понеже аз нищо не казвах, а само ги псувах, те се нахъсаха и ме смляха от бой. Добре че един шофьор на такси видя какво става, развика се, подгони ги, наизлязоха хора по балконите и те избягаха. После човекът ме закара до нас, въпреки че целият бях в кал и кръв.
Сутринта не успях да се измъкна, преди баща ми да си дойде от нощна смяна. Като ме видя на какво приличам, той седна срещу мен и се закани, че докато не му кажа какво е станало, няма да ме пусне да изляза. А и не ми препоръчваше в този вид да ходя на училище. Не ми се искаше, но му разказах за снощния екшън. Тогава татко ми поръча да запомня две неща: едното – бият ли те, биеш; другото – свалката е за кеф, не за нерви.
След този разговор с моите приятели направихме хайка и онези, дето ме биха, ги направихме диви и щастливи. После скъсах с въпросната мацка. Кратката ми любов с нея дълго ми държа влага. И досега гледам да не се забърквам в сложни истории, дори и да става дума за супер красиви жени. Честно да ви кажа, аз съм си по-мил от която и да е от тях.
Преди години бях хлътнал по една мацка с тежко семейно положение – беше женена, ама мъжът й беше идиот, ревнуваше я, следеше я, биеше я, а тя искаше да се развежда с него. Явно е вървял подире ни, защото една вечер, като си тръгваше от нас, отворих входната врата и замръзнах – онзи, лудият, седеше на стълбите, пиеше и гледаше с див поглед… Взе си законната и аз нито я чух повече, нито я видях. Като си представих колко можеше да ми струва историята с нея, направо ми прималя. И се сетих за приказката на татко – кръшкането е за кеф, не е за страх. Тръгне ли да ти образува нерви, плюй си на петите и си търси ново пристанище. Не знам за другите, но аз не съм се намерил на улицата.
Добрин
Leave a reply