Това ли е майчинската любов?

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Много хора се страхуват от втория брак, особено ако като мен в първия са преминали през всекидневни скандали и разправии с половинката си. Бившата ми съпруга Валерия беше толкова проклета, че когато се разведохме, се почувствах като птица, чиито криле са били години наред вързани и най-сетне се е освободила.

За съжаление в такива случаи страдат децата. Не мога да забравя пълните със сълзи очи на сина си в деня, когато си взех и последния багаж и напуснах апартамента, в който живеехме. Момчил плачеше и ме молеше да остана. Казах му, че си тръгвам, но винаги ще бъда неговият татко и ще го обичам. Обещах му, че всяка седмица ще го взимам и ще го водя на разходка в планината, на риба, на цирк, въобще -където поиска. Само че ми беше трудно да изпълня обещанието си, защото майка му често намираше причини да не ми го даде – кашлял и не се чувствал добре, на следващия ден щял да има контролно и трябвало да решава задачи, а понякога просто го извеждаше някъде в часа, в който трябваше да го взема.

Започна да върти още по-гадни номера, когато се ожених за Ива. Не можела да допусне чужда жена да се грижи за детето й, защото й нямала доверие. Макар че тя самата съвсем не беше от най-грижовните майки. Затова пък Момчил бързо се привърза към втората ми съпруга. Тя има невероятен подход към децата – включваше се в мъжките ни игри, идваше с нас на риба и в планината, а в дните, в които синът ни беше при нас, задължително готвеше любимите му манджи и сладкиши. И това не се промени, дори когато се роди малкия ми син Явор.

valeriyaЕдин ден Момчил – беше на 16, ме помоли да поговорим по мъжки. Попита ме има ли някакъв начин да остане постоянно при нас. Не можел да търпи злобата на майка си, която непрекъснато сипела клевети по адрес на мен и на Ива, наричала ни с гадни имена и не спирала да му повтаря, че не ми пука за него и съм го зарязал заради чуждата кучка. Нещо, което беше пълна лъжа, и Момчил беше наясно с това. Когато напуснах майка му, дори не познавах още втората си съпруга. А си тръгнах, защото просто не можех повече да живея с Валерия. Обещах на сина си, че ще говоря с нея, но той си даваше сметка – шансовете тя да се съгласи да остане при нас бяха твърде малки. И понеже момчето ми е умно и зряло, накрая просто въздъхна – оставало малко и той сам щял да решава с кого да живее. На 18-ия си рожден ден щял да си събере багажа и да дойде при нас за постоянно.

Въпреки всичко помолих Валерия да позволи на Момчил да се пренесе у дома. Тя обаче беше категорично против. Започна да ми крещи, че момчето не можело да ни понася и ни посещавало само защото тя не искала да скъсва връзката си с мен и настоявала за това. Както винаги си послужи с лъжа.

Често мисля за този наш разговор и си казвам – добре, аз й бях съпруг, не ме е обичала, затова ми вгорчи живота. Защо обаче тормози родния си син? Защо не му позволява да бъде щастлив? Нима това е майчинска любов?

Добре, че хората са различни! Благодаря на Бога, че имах късмет да попадна на Ива, която е добра жена и любяща майка. Чакам с нетърпение деня, в който и Момчил ще е с нас.

Захари

Можете да ни пишете на po.krasivi@gmail.com

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар