През далечната 1999 г. имах сериозен приятел. Бях бременна във втория месец, когато направих спонтанен аборт. Три месеца по-късно приятелят ми почина, а говорехме за сватба…
През 2012-а баща ми получи втори инфаркт. Изписаха го на 24 април. На 25-и аз имах рожден ден, а на следващия – 26 април, той почина. На рождения ми ден за пръв път от 39 години той ми каза, че ме обича. С това, че ме изчака да изкарам празника си и си отиде на другия ден, го доказа. След още 6 месеца и 11 дни почина и любимата ми баба по майчина линия. Аз също бях пътник за онзи свят, но в момента живея втори живот. Оперираха ме от тумор на мозъка. През цялото време дядо се е молел да остана жива, като е заклевал Господ да свали него от сцената на живота.
Ако може да се каже, че в нещо съм имала късмет, то е, че преди да разберат какво ми има, припаднах пред кабинета на 
джипито си, докато чаках за преглед.
Искам да благодаря на няколко човека. На първо място – на екипа от „Спешна помощ“ в Летница, откарал ме в болницата в Ловеч, където навреме започна лечението ми. На д-р Стелияна Димитрова от неврологичното отделение, на доцент д-р Младен Овчаров от Университетската болница в Плевен. На д-р Айков и д-р Борисов от онкологичната болница във Враца. Благодаря на сестра си и зет си – семейство Радеви, от с. Опърне, които дадоха парите за операцията.
Благодаря на майка си Дияна за това, че се грижеше за мен в болниците в Ловеч и Плевен. Благодаря им, че бяха до мен в най-трудния момент от живота ми. Да са живи и здрави дълги години!
Пропуснах да благодаря на още един човек – на този, който ме докара до болницата в Летница. Благодаря ви за великодушието, г-н Пламен Парашкевов от Горна Митрополия.
Калчева
Add comment