На 9-и август с Иван празнувахме 9 години откакто сме заедно. Нито веднъж не сме говорили за брак, но едва ли има 9 пъти, в които сме се скарали. Това, нашето, не е любов, а отдаденост. Може би, когато хората прескочат 40-те, става така – нещо в тях се обръща и започват да гледат и на себе си, и на света с други очи.
Скоро след като се запознахме, Иван претърпя инцидент и на 9-и септември, при изписването от „Пирогов“, му занесох нужния бастун. Тогава сложих на ръката му и една тънка червена гривна, която сама бях направила – за късмет и да го пази от лошото. Той се изненада и първо каза, че не носи такива неща, но така и никога не я свали.
Много пъти след това по различни поводи му подарявах различни, смешни и шеговити гривни, които той събираше и 
окачваше на един нож. Той не е обикновен, а хайдушки, останал от прадедите му, предаван от бащи на синове. Закачен е на стената в хола, точно срещу вратата, и това е първото, което човек вижда, когато влезе в дома му. Там плътно една до друга са наредени моите гривни.
Иван ме окуражи да започна освен с компютри да се занимавам и с това – да правя гривни. Приготвям ги по различни начини, от различни материали, с различни „екстри“ – за различни хора и по различни поводи. Моят мъж твърди, че те една с една не си приличат, тъй както дните с мен никога не са еднакви. Той е най-големият ми стимул да продължавам да работя с ръцете си – гривните са моят свят. Иван също. На тях са отдадени и умът, и сърцето, и пръстите ми.
Ренета
Споделете с нашите читатели вашата история на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply