Още през август ме налегнаха сериозни мисли за зимата – как ще я караме, като синът е първокласник, мъжът ми е без работа, а сметките през студените месеци са доста тлъсти. За кредити няма смисъл да говорим, и двамата имаме по един потребителски, едва тях изплащаме.
Чувам, че и колежките все това обсъждат – каква тежка зима ни чакала. Докато въртях през главата си десетки варианти как да се справим, съдбата неочаквано ми помогна.
Един ден съседката – леля Добра, звънна на вратата. Влачеше два чувала червени чушки, по 10 кг. Нейни роднини й дължали пари, но понеже ги нямали в брой, а произвели бая продукция тази година, й се издължили с 50 кг чушки. Както обаче тя самата каза – много са й 50 кг, 30 й били предостатъчни за зимата. Леля Добра е вдовица, на 80 г. и решила да помогне точно на нас – виждала ни, че едва свързваме двата края и все от промоции гледаме да пазаруваме. Очите ми се насълзиха от благодарност.
Изпекох чушките, сложих ги в пакетчета и директно във фризера. След седмица пък се прибра моя първа братовчедка, която от 2 години работи в Гърция. Когато си идва, винаги носи подаръци. Този път обаче решила подаръците да са в пари. Още повече, че на 11 септември аз имах рожден ден. Даде ми 50 евро и ми каза да си купя за спомен каквото аз пожелая. Подарък не си купих, защото реших да „замразя“ и тези пари. Обмених ги в банката и купих 20 буркана лютеница. Признавам си, че досега не съм била толкова зле финансово и никога не съм стигала до буркани и консерви. Но нали неволята учи… Леля Добра ми написа няколко рецепти за евтини и лесни туршии. И сега дебна пазара през ден – видя ли по-евтин карфиол, зелени домати и зеле, веднага ще купя.
Ще спазя и съвета за зимата, който леля Добра ми даде – да забравим временно за хола, за да не горим парно и там. Любовта нямала нужда от парно. Като казах това на мъжа ми, той веднага се задейства. Премести телевизора от хола в спалнята и вечер, след като хапнем, директно се усамотяваме в стаята. Може да ви прозвучи странно, но с него наистина като че ли отново се сближихме, защото заради проблемите с безпаричието напоследък бяхме забравили за ласки и нежност в леглото.
Написах това писмо, за да споделя с вас, как един обикновен акт на милосърдие ми вдъхна вяра и оптимизъм.
Миролюба
Пишете ни на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment