Лилия е на 27 години и има всичко, за да бъде щастлива – любима работа, любим човек… Но непрестанно се тревожи за бъдещето си и има нужда от гледачки, които да я уверяват, че всичко е наред.
Бях на 16 години, когато за първи път се обърнах към гледачка. Баща ми беше болен, преминавах през тежък период и имах нужда да знам какво ме чака. По това време четях всички хороскопи във вестниците и списанията. Веднъж си казах: „Защо пък да не опитам някоя гадателка?“ Свързах се с една, за която бях чувала, че е сериозна и съвестна. Стана по телефона. Доста се притеснявах при тази първа консултация. Бях съвсем искрена с гадателката, веднага й казах, че не вярвам много на такива неща, но ми е любопитно все пак какво ще ми каже. Дадох й моята рождена дата, за да подреди картите, и трябва да призная, че бях потресена от точността на информацията, която ми съобщи. Тя въобще не ме познаваше, много внимавах да не й подскажа нещо за себе си, но въпреки това тя успя да ме смае с конкретика.
Гадателката описа характера ми с подробности. Предсказа, че скоро ще напусна училище, за да започна работа, тъй като парите ме мотивират повече, отколкото учението. Каза, че отначало ще ми бъде малко трудно, но в края на краищата ще успея. Без да споменавам за състоянието на баща ми, тя видя болен мъж в семейството, описа го в детайли и те отговаряха изцяло на характера и външността му. В един момент ме попита дали може да ми каже 
всичко, аз й отговорих, че съм съгласна. Тогава тя ми съобщи, че трябва да се подготвя да загубя този мъж – бе изтеглила картата на смъртта… Когато затворих телефона, бях едновременно ужасена от всичко, което ми каза, при това без да ме познава, но и по странен начин се почувствах успокоена. Когато след месец баща ми почина, въпреки голямата ми мъка, успях да преодолея бързо състоянието си, защото предсказанието ми даде възможност да свикна предварително с мисълта за тежката загуба. И другото й предсказание се сбъдна – една година след консултацията напуснах гимназията и се хванах на работа в един магазин. Останах там само два месеца, защото въобще не се разбирах с шефа. Бързо намерих друга работа в ресторант и там вече се чувствах добре. Точно както бе видяла гледачката!
Две години по-късно
Тогава изпитах отново потребността да я чуя. Договорът ми с ресторанта скоро изтичаше и исках да знам какво ме очаква. Тя ми каза, че в скоро време не вижда промени, но все пак ще сменя работата си, като остана в близък до сегашния професионален сектор. Само след няколко месеца стана точно така – собственикът продаде ресторанта си, а новите собственици не ме взеха на работа. Отвори се нова възможност за мен в един бар извън града.
От този момент нататък започнах да се обаждам на гледачката най-редовно. Постепенно включих и втора, с която се консултирах паралелно. По природа съм склонна към тревожност, а и работата ми е стресираща. Тъй като не обичам да споделям проблемите си с моите близки, се разтоварвам, като разговарям за тях с тези две жени – те никога не ме съдят и не дават оценка на постъпките ми.
Реших да разговарям с още една гледачка. Не за друго, а просто за да сравня предсказанията. През годините продължих да се доверявам повече на първата гледачка, която, с едно-две изключения, винаги е предсказвала доста точно. Втората също не греши, но не бе видяла някои важни събития в живота ми. Отнасям се с разбиране, все пак грешките са човешко нещо, а гадателките също имат право да не са непрестанно във върховна форма. Свързвам се с първата гледачка два-три пъти в годината, тя самата смята, че няма нужда от по-чести консултации, защото предсказанията й обхващат няколко месеца. На втората се обаждам по-често, понякога по два-три пъти в месеца, винаги, когато почувствам нужда да проверя нещо, свързано с мои притеснения за работата, която ме вълнува най-много. В живота ми, разбира се, има и други неща, които са важни за мен. От десетина години живея с човек, когото обичам и ценя. Понякога ми се иска да бъда успокоена, че всичко между нас е както преди. Консултациите ме стимулират да продължа напред…
…Дори и когато чуя лошо предсказание. Гледачките ми помагат да се подготвя за всичко и да гледам спокойно на живота. В края на краищата, други предпочитат да занимават приятелите си със своите проблеми, аз пък си плащам и не досаждам никому. Финансовата страна на въпроса е нещо, с което не ми е лесно да се справям. Първата гледачка не ми излиза много скъпо, защото се консултирам с нея рядко. Но телефонните разговори с втората изискват значителен месечен бюджет. В началото не мислех за парите, но постепенно си дадох сметка, че трябва да се лишавам от доста неща, за да продължавам така и занапред. Понякога направо не усещам как текат минутите и се трупат сметките. В момента отделям половината от заплатата си за двете гледачки. Знам, че бих могла да използвам тези пари за някое пътуване, за нова кола или нови мебели, но по-силна от мен се оказва нуждата ми да разговарям с тези жени. Мисля, че става дума за зависимост като зависимостта от алкохола и наркотиците. Не знам какво ще стане в бъдеще, но за момента ми е невъзможно да променя това. Може би трябва да се опитам да бъда по-умерена, но наистина имам нужда от този поглед към моя живот занапред!
Leave a reply