В различните краища на България поличбите и суеверията за кръщаване на детето са различни
• Ако на кръщене бият църковните камбани, е на щастие.
• Добра поличба е да се кръсти детето веднага след като в храма е имало венчавка.
• Лоша поличба е да се отлага предварително планираното кръщене.
• Не бива да се внася в чуждо жилище некръстено дете.
• Хората, които са
кръстници за първи път, е по-добре да кръстят момченце, а не момиченце.
• Кръщелната ризка трябва да е задължително бяла.
• Не е на добро, ако върху дрехата на детето има червени ленти.
• Лоша поличба е в една и съща вода да се кръщават няколко деца.
• Лоша поличба е, ако по време на кръщенето свещеникът греши, изпуска предмети, бърка думи и т.н.
• Не е на добро, ако по време на кръщенето детето киха.
• Не трябва да се кръщава след погребение или след опяване на покойник.
• Да се ожениш за кума е голям грях и църквата не го разрешава.
• Не трябва да се канят на кръщене хора, на които е починал кръщелник.
• Бременна жена не може да стане кръстница, иначе ще боледуват и кръщелникът, и нейното дете.
• Кръстникът трябва да подари кръст, а кръстницата – кърпа.
• Кръстниците не трябва в никакъв случай да сядат в църквата, иначе детето ще е нещастно, пише вестник „Феномен“.
Add comment