Неотдавна в живота на Тихомир настъпва пълна промяна. Предполагам, не му е било лесно, докато е правел равносметки кое си струва да загърби в този живот и кое е важно да съхрани, за да запази щастието в семейството си. Ето и неговата изповед.
С пълни шепи гребях удоволствия от живота и не се замислях, че наранявам съпругата си. За мен важното беше тя да не ме хване. Не че не се е случвало – два пъти заподозря изневерите ми, имаше скандали, обиди, но ми се размина. Кротнах се за известно време, но после – нали ангелите на нас, мъжете, са ни слаби, пак потърсих чуждо. То все ни се струва по-сладко, без да си даваме сметка, че ще дойде ден, когато това сладко започва да горчи.
Чуждото май наистина е по-предизвикателно?
Само в началото. При чуждата любов няма. Има само секс и емоция, нищо друго. Ама нали все обичаме да се хвалим, че ние сме я свалили, че можем да имаме всяка, която пожелаем… И се чувстваме победители. А кой мъж не обича да е победител? Докато не осъзнае, че победеният всъщност е самият той.
Как осъзна това? И кога?
Чрез реакциите на дъщеря ми Лия. Тя ме приземи. Тя ме принуди да се върна в реалния живот, при семейството си: След поредния скандал вкъщи (пак заради жена естествено) детето чу всичко, дойде при нас в спалнята и разплакана ме попита: „Татко, ама ти друга ли обичаш? Мразя те, да знаеш!“ Нямаш представа какво значи да чуеш от дъщеря си, че те мрази. Сякаш нож заби в сърцето ми. Опитах се да й обясня, че не е така, че обичам само нея и майка й, че друга в живота ми няма, но… не се получи. Благодаря все пак на съпругата си, че в онзи момент ме защити и й обясни, че нещо не е разбрала.
На каква възраст беше дъщеря ти тогава?
На 13. Понечих да я прегърна след този скандал, но тя ме отблъсна и каза, че повече не иска да чуе за мен. Да се махам от къщата. Не се изнесох, но месеци наред спях в хола. Дъщеря ми спря да ми говори, все едно съм непознат, а с майка й говорехме рядко и само общи неща, колкото да не мълчим. През това време мисленето ми се промени, душицата ми се преобърна и животът сам ме накара да си направя равносметка.
Тъжна ли беше равносметката?
Разумна. Всъщност си дадох сметка, че съм се наживял. Взех от живота всичко, което един мъж трябва да вземе. Какво можех да искам повече на 48 години? Семейството си. Дори когато съм бил при друга, аз винаги съм бързал да се върна при тях. Не съм се замислял дали другите са ме използвали, или аз тях, нито как се чувства съпругата ми, знаейки, че съм с друга. И се запитах как аз бих реагирал, ако тя ми беше причинила същото. Ужасих се от отговорите, които си дадох.
Какви бяха те?
Че съм най-големият неблагодарник. Как можах да допусна да предам дъщеричката си, която чакахме 8 години? Жената, която ме обичаше повече от себе си? И реших да поискам прошка от нея. Станах рано сутринта, направих кафе и изпържих филийки на дъщеря си – само това мога да готвя. Тя отказа да яде и тръгна за училище. С жена ми останахме сами. Тогава я помолих да ми прости.
Прости ли ти?
Тя е добра жена. Каза, че отдавна ми е простила, но никога няма да забрави. И че я боли не толкова за нея, а за Лия. Лия ме прибра вкъщи: Тя ми отвори очите. Нали хората са го казали: По-добре късно, отколкото никога.
Какви са отношенията ви днес?
По-добри са. Малко по малко връщам любовта на дъщеря си към мен. И гледам да използвам всяка свободна минута да сме заедно, да говорим, да споделяме… Още повече като разбрах, че има желание да учи в Англия и догодина вероятно ще замине. Не знам как ще живея далеч от нея. Като се замисля колко време сме пропуснали и че когато тя е имала най-голяма нужда от мен, аз съм гонел дивото…
Последен въпрос – равносметката ти в едно изречение?
Всички жени са еднакви, но това мъжът го разбира твърде късно, когато може и да е фатално.
Add comment