Аз съм момиче, което държи единствено и само на доверието и любовта във връзката. Материалното не ме вълнува, защото може и да си фрашкан с пари, но ако нямаш сиво вещество в главата и сърце, си нищо.
Бившият ми приятел не беше богат. Работеше като общ работник в една фирма и получаваше 400 лв. на месец. И аз работех, но само през лятото и получавах същите пари. С него излизахме всеки ден на кафе и винаги сметките плащах аз. Не знаех какво прави той със своите пари, но все нямаше. Не ми тежеше, че поемах разходите, нали го обичах, а и той твърдеше, че има чувства към мен.
Родителите ми не го одобряваха, особено баща ми. Той казваше: „Щом го обичаш, не мога да те спра да си с него, но да знаеш, че това момче крие нещо.“ Не обръщах кой знае колко сериозно внимание на думите му, 
защото е много строг и рядко харесва някого. След време се скарах жестоко с нашите и се изнесох от вкъщи. Тогава приятелят ми ме покани да ида у тях, макар че живее с родителите си в гарсониера.
Съгласих се, но го предупредих, че ще съм там само за седмица, и му предложих двамата заедно да си намерим квартира. Слава Богу, намерихме подходяща, платих капарото и се нанесохме. Точно тогава свърши сезонът и аз взех после дните за годината пари. Той обаче ходеше на работа и аз разчитах на него.
Един ден ми звънна майка ми и ми каза, че го видяла в града. Отвърнах й, че явно се е припознала, защото по това време той е на работа. Мина обаче време и други хора започнаха да ми говорят против него. Аз не вярвах на нито една тяхна дума. А и той всеки ден по сто пъти ми повтаряше, че ме обича.
Един ден в квартирата дойдоха полицаи, търсеха мен. Сякаш ме удари гръм, като казаха, че трябва да ги последвам, и ме отведоха, закопчана с белезници. Нищо не разбирах. В районното стана ясно, че моя възлюбен са го задържали за телефонна измама. Той обаче натопил мен, че стоя в основата на всичко. Бях толкова шашардисана, че мълчах и не знаех какво да кажа в своя защита. И не само това. Мръсникът пускал фалшиви обяви от моя компютър, провеждал интервюта с разни хора и им обещавал сигурна работа, като за „услугата“ им прибирал по 10 или 20 лв. Изтръпнах – ами сега, какво ми дойде до главата! Не ми повярваха, че нямам нищо общо, а пари за адвокат, който да ме защити, нямах. Не можех и на нашите да звънна, нали ме бяха изгонили – баща ми не ми говореше, а майка ми ми беше казала да се спасявам както мога. Изпаднах в нервна криза, припаднах и от районното ме закараха в болницата.
От наш съсед – доктор, татко разбрал какво се е случило и че съм под лекарско наблюдение. Свило му се сърцето и дойде да ме види. Една седмица бях на легло. Отслабнах със 7 кг и косата ми побеля почти изцяло. Не говорех с никого, само гледах в една точка. Добре, че баща ми има връзки навсякъде. Бързо се организира и нае най-добрия адвокат в града ни, който му е приятел. Така се отървах без никаква присъда, а бившия ми приятел то осъдиха на година и половина условно.
Следващата година бях като дрогирана от успокоителните, които взимах, и всеки ден ходех при психиатър. Почти не се хранех, изпаднах в депресия и от 98 кг станах 45. Нищо и никой не ме интересуваше.
Сега малко по малко си възстанових теглото. Намерих си друг приятел, в когото баща ми буквално се „влюби“. Надявам се вече злото да стои далеч от мен, защото, както казва татко, след всяко зло идва добро.
Изпатилата
Leave a reply