Защо предпочитаме виртуалното общуване пред реалното събеседване?

Когато ни липсва смелост е много по-лесно да сме скрити зад монитора

Много по-лесно е да кажеш на някого нещо с есемес, отколкото в очите. Без значение дали става дума, че ще закъснееш, че си болен и няма да отидеш на работа или че искаш да се разделиш с него. Това според психоаналитика е признак за слабост обаче, защото показва, че се страхуваме от реакцията на другия и не искаме да се изправим срещу реалните си проблеми.

Разбира се, това не важи във всички случаи. Естествено че ако отивате на концерт или на кино и закъснявате, по-добре е да пуснете съобщение, за да не притеснявате другите, които вече може да са влезли в залата. Но когато прибягването до виртуални вместо до реални думи е продиктувано не от желание да сме възпитани, а от невъзможност да се справяме с чуждите емоции, е най-добре да се стремим да се справим първо с проблема вътре в нас. Раздялата също е немислимо да се осъществи с есемес. Ако се страхуваме или ни трябва време да обясним чувствата си, много по-добре е да напишем дълго писмо, което да дадем на човека, но да сме до него, докато той го чете, съветва Леру.

Контролирана спонтанност

Интересен феномен е, че психолозите имат съвсем различно мнение по въпроса дали общуването с виртуални думи е по-спонтанно или не. Според едни именно чрез есемес или съобщение можем да се осмелим да кажем на другия „Обичам те“, дори да нямаме кураж да го направим в очите. Всъщност според теориите при общуването с виртуални думи по-лесно ни е да изразяваме чувства към околните, по-лесно казваме „благодаря“, правим комплименти или насърчаваме другите. Но когато става дума за негативни реакции, Ян Леру е категоричен, че виртуалното общуване ни дава възможност за контрол, който липсва в реалното. Ако се карате с някого по чат или с есемеси, имате време да обмислите реакцията си, да премислите, докато изпишете думите, или веднъж изписали ги, да прецените, че са прекалено сурови – нещо, което липсва при един скандал обаче, когато рискувате да накрещите на другия неща, за които после дълбоко ще съжалявате. И все пак психоаналитикът съветва да решавате проблемите си очи в очи, защото при виртуалното общуване винаги съществува риск от грешно интерпретиране, пише списание „За жената“.