Яд ме е, че Лора и Теди никак не се обичат!

Имам само една приятелка, пред която мога да изплача душата си. Нямам сестра, нямам брат. Затова преди години, когато  се омъжих за Иван, му поставих условие – или ще имаме две деца, или нито едно. После ми казваха, че съм щастлива майка, защото имам две момичета, а те никога не забравят родителите си и се грижат за тях.

Погледнато отстрани, и при мен е така. Откакто баща им почина, за ден не са ме оставили. Лора – голямата, живев в Лондон и 6 месеца съм при нея. Приемат ме и зетят, и внуците. Нищо не ми липсва, дори повече – Лора често излиза с мен, води ме на кино, обикаляме книжарниците, среща ме със свои приятели. Аз говоря перфектно английски, така че не ми е проблем и сама да обикалям града, когато младите са заети.

В останалата половин година съм при семейството на Теди – малката ми дъщеря. Яд ме е, че не ме послушаха – имат възможности с мъжа си, апартаментът им е голям, бизнесът им върви, а останаха с едно дете. Но то си е тяхна работа, разбира се. Времето, което прекарвам с Теди, също ми е много ценно – тя ме води по екскурзии, по гимнастики, по премиери и промоции на книги.

Може би се чудите защо ми е тогава приятелката, пред която изплаквам душата си? Само на нея мога да кажа, че Лора и Теди не се разбират и не се обичат. Двете ми дъщери, които толкова исках, които родих и отгледах с толкова любов, не се търсят, не си споделят, не се ценят. И на децата си не дадоха възможност да се опознаят и да се сближат. Двете се виждат само когато се налага. Държат се толкова внимателно и премерено една с друга, че когато съм с тях, на мен ми става студено. Рядко говорят една за друга, не се обиждат, не клюкарстват, пишат си поздравителни картички, но никоя не я боли за другата. А мен ме боли и за двете. Еднакво са ми скъпи, а ме разкъсват да има по равно и за едната, и за другата. А съм казала, че искам по-рано да се прибера от Англия или да тръгна за там, преди да са ми изтекли шестте месеца, се задава буря…

Толкова ги обичахме и аз, и баща им! А как не ги научихме да се обичат, не знам.

Филипова

Скъпи читатели, изпратете ни вашата история на po.krasivi@gmail.com