Имам само една приятелка, пред която мога да изплача душата си. Нямам сестра, нямам брат. Затова преди години, когато се омъжих за Иван, му поставих условие – или ще имаме две деца, или нито едно. После ми казваха, че съм щастлива майка, защото имам две момичета, а те никога не забравят родителите си и се грижат за тях.
Погледнато отстрани, и при мен е така. Откакто баща им почина, за ден не са ме оставили. Лора – голямата, живев в Лондон и 6 месеца съм при нея. Приемат ме и зетят, и внуците. Нищо не ми липсва, дори повече – Лора често излиза с мен, води ме на кино, обикаляме книжарниците, среща ме със свои приятели. Аз говоря перфектно английски, така че не ми е проблем и сама да обикалям града, когато младите са заети.
В останалата половин година съм при семейството на Теди – малката ми дъщеря. Яд ме е, че не ме послушаха – имат възможности с мъжа си, апартаментът им е голям, бизнесът им върви, а останаха с едно дете. Но то си е тяхна работа, разбира се. Времето, което прекарвам с Теди, също ми е много ценно – тя ме води по екскурзии, по гимнастики, по премиери и промоции на книги.
Може би се чудите защо ми е тогава приятелката, пред която изплаквам душата си? Само на нея мога да кажа, че Лора и Теди не се разбират и не се обичат. Двете ми дъщери, които толкова исках, които родих и отгледах с толкова любов, не се търсят, не си споделят, не се ценят. И на децата си не дадоха възможност да се опознаят и да се сближат. Двете се виждат само когато се налага. Държат се толкова внимателно и премерено една с друга, че когато съм с тях, на мен ми става студено. Рядко говорят една за друга, не се обиждат, не клюкарстват, пишат си поздравителни картички, но никоя не я боли за другата. А мен ме боли и за двете. Еднакво са ми скъпи, а ме разкъсват да има по равно и за едната, и за другата. А съм казала, че искам по-рано да се прибера от Англия или да тръгна за там, преди да са ми изтекли шестте месеца, се задава буря…
Толкова ги обичахме и аз, и баща им! А как не ги научихме да се обичат, не знам.
Филипова
Скъпи читатели, изпратете ни вашата история на po.krasivi@gmail.com
Leave a reply