Меракът все ме влече към онази…

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Жена ми почина преди де­сетина години. Добре живе­ехме, разбирахме се и само с добро си спомням за нея. Ама само със спомени не се живее. Имам голяма минь­орска пенсия и като ми се прииска нещо, намирам си по някоя женица. После й плащам – и тя доволна, и аз доволен.

strast

Меракът ми обаче все ме теглеше към една руса, на­дарена отвсякъде жена. Вес­ка се казва. Има си мъж, ама много не го зачита. Хвалеха се много мъже, доста по-млади от мен, че тялото й било сладко като мед. И аз – срам, не срам – реших да опитам, макар че съм на 70, а тя на 40. Рекох й:

Веске, голям мерак ти имам! Ще ти дам всичко, ако и ти ми дадеш.

Даването е лесно, дядо Георги – отвърна ми Веска. -Ама за да бъде всичко диск­ретно, трябва да се среща­ме на тайни места. А ти нито кола имаш, нито мотор.

-Ще си купя, Веске, мотор – съгласих се аз. – Само ти да се съгласиш за другата работа!

-Съгласна съм, дядо Геор­ги, купи мотора и се обади.

Съгласих се, ама взе нещо да ме притиска около сърцето. Имам книжка, като млад съм карал мотори и сега ще карам. Ама толко­ва пари да дам Мъчени пари са моите. Колко пъти съм оставал без въздух в галериите, едва съм оживя­вал. Меракът ми обаче из­лезе по-силен от вродено­то ми чувство да не пилея пари. Реших само да спес­тя от пътните. Градът е на 15 километра. Тръгнах, а ме­ракът направо ме караше да хвърча. Отидох до мага­зина, купих мотора, пих една студена лимонада да го по­лея, както му е редът. Качих се, запалих го и отпраших към село. Усетих обаче, че нещо ме сряза. Едва стигнах до къщата си. От там отидох при докторката. Тя ме пре­гледа и извика линейката. Получил съм някаква скоро­течна пневмония. Ама и не само пневмония, защото вратът ми се изкриви и мо­жех да гледам само на ляво.

Слагаха ми системи, биха ми инжекции, пооправиха ме, ама вратът ми остана из­кривен. Като ме изписаха, седнах на пейката пред вкъщи, а моторът до мен. Като мина Веска, й посочих мотора. А тя го погледна и с присмех ми отвърна:

– Хубав е моторът, дядо Ге­орги, ама с тоя изкривен врат как ще го яхаш – него, а после и мен?

 

 

По-добре слаб и надарен, отколкото едър и неможещ

 

 

 

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар