Лоли правеше най-страхотната френска любов и това беше единствената причина да остана с нея в продължение на две години и половина.
Като се има предвид, че тази връзка не създаваше никакви проблеми, трябваше да съм луд, за да се откажа от такава жена.
Не съм чак такъв идиот, забелязвах, че тя го играе обвързана с мен и като оставаше за по-дълго в апартамента ми, се чувстваше нещо като домакиня. Съобразяваше времето си с моето, правеше планове за нас, в които винаги водещият бях аз, усещаше настроенията и желанията ми – знаеше кога ми се иска просто да се награбим, кога съм решил да гледам мач или филм, кога съм поканил приятели и е най-добре да я няма.
Веднъж Лоли се довери не на интуицията си, а на някакви нейни си настроения и емоции. А може би искаше да направи нещо, с което да ме предизвика, и цъфна у един комшия, където се бяхме събрали да играем карти. Тя познаваше всички и всички знаеха тя коя е, но като влезе в хола, аз се вбесих, може би и защото губехме. Изобщо не я слушах какво ми говори, скочих, стиснах я за лакета и я избутах през входната врата. Тръшнах я зад гърба й и се върнах да си довършим играта. Вместо да се прибере и да изчака да ми мине, тя се облегна на звънеца и не се отмести, докато не излязох и не я прибрах вкъщи. С два яки шамара я сложих на мястото й и проясних поне малко мозъка й. И двамата бяхме пили, но като тръпнах да се връщам при приятелите си, като че ли я чух да казва, че е бременна. Рекох си „Не на мене тия…“ и излязох.
Не помня кога съм се върнал, но се събудих с адско гадене и главоболие. Гледката, която заварих в банята, ме блъсна като парен чук – не знам дали първо изтрезнях, или първо забих глава в тоалетната чиния. Кошмарът беше пълен – Лоли лежеше във ваната с прерязани вени. Едва когато чух линейката, осъзнах, че не сънувам. Преживях ужасни часове, в които почти нищо не знаех – дали ще я спасят, какво ще стане с бебето, ще имали някакви сериозни последици. Мятах се като риба на сухо, по-трезвен от когато и да било. В крайна сметка Лоли оживя, но детето – не.
Трябва да съм бил пълен кретен да не разбера, че жената, с която спя, е бременна в четвъртия месец. Сега като си помисля, никога не се поинтересувах от нея – добре ли е, спи ли й се, прави ли й се секс, гладна ли е, студено ли й е… Никога за нищо не бях я питал. Смятах, че негласната ни уговорка е ясна – срещаме се някъде, където е възможно да смъкна ципа на дънките си и тя да ме поеме с устата си. Винаги нещата започваха така. А дали щяха да имат продължение и какво щеше да е то, зависеше от мен. Изведнъж осъзнах, че съм бил с нея заради невероятно сладката й уста и фантастичните св*рки, които винаги беше готова да ми извърти. Никога не бях я питал дали не иска и аз да я докарам до върха с уста и език така, както тя правеше с мен. Нито веднъж не се поинтересувах как й харесва да правим секс. Така и не намерих време и желание да я любя дълго, спокойно и както тя иска. Всеки път просто взимах своето, после душ, запалвах колата и си тръгвах, или заспивах като убит на някой диван, преди тя да се е върнала от банята… Лоли просто беше куклата, макар и ненадуваема, която винаги ми беше подръка и с която можех да правя всичко, което реша.
Когато едва не я изгубих, се замислих за нея като за човек, с когото така или иначе живея, а не като начин да задоволя нагона си, при това перфектно. Спомних си колко пъти ми е казвала, че ме обича, и как никога не посмя да попита дали и аз я обичам. Стана ми срамно, като се сетих как съм я оставял да си отива посред нощ сама, защото за мен със секса всичко е приключвало… А историята с бебето просто ме приземи. Ужасно е да разбереш, че си станал баща на едно същество, без дори да си помислил дали на майка му й е хубаво с теб…
Това се случи в началото на лятото, но вече нищо не е същото. От болницата заведох Лоли направо у нас и оттогава не сме се разделяли. Нито веднъж обаче сексът ни не беше като преди. Макар никога и нищо да не ми отказва, нейната страст я няма. Прави всичко, което знае, че обичам без душа, на автопилот. Аз се старая всичко между нас да е супер, но не се получава. Без да се осъзная, убих в Лоли истинската жена.
Един глупак
Френската любов е почти висш пилотаж
Add comment