Обичам жена си Елена повече от всичко на света. И през ум не ми мина да я оставя, ко­гато след дълго ходене по мъките се разбра, че не може да забременее.

Тя го прие тежко и настоя да се разделим. Само че аз отка­зах. Не съм съжалил и секунда, че останах с нея, защото липсата на дете запьлвахме с хиляди други неща.

Само че като на­върших 40, не знам какво ми стана – криза на средната възраст може би, влюбих се в своя студентка. Светла беше най-прелестното съще­ство, което някога бях виждал – нежна и крех­ка като порцеланова фигурка. Изглеждаше толкова безпомощна, че на човек веднага му се приискваше да я вземе под крилото си. Толкова бях хлътнал по нея, че направо си из­губих ума. След един изпит я поканих да по­говорим за бъдещето й, защото беше отличнич­ка и ми се искаше да я оставя като моя асистентка в университета. Тя обаче отказа. Била решена, като завърши, да се върне в родния си град, защото майка й била болна и не може­ла да я остави сама. В онази вечер й признах, че съм омагьосан от нея и бих искал да пра­вим любов. И понеже не исках да я лъжа, й споделих, че съм же­нен и за нищо на света не бих напуснал жена си. Светла ме разбра. Няма да забравя как се гушна в мен и прошеп­на: „Твоя съм… Обичам те от мига, в който те видях!“ Така започна връзката ни. И когато малко по-късно се лю­бихме в един хотел, се оказа, че е девствена! Това окончателно ме привърза към нея. Виж­дахме се два пъти сед­мично и тези малки бяг­ства ме връщаха в мла­достта. Лошото обаче беше, че Елена сякаш усещаше какво се случ­ва. Винаги когато се върнех от среща с Светла, жена ми ме гле­даше така, че ми идеше да падна в краката й, да й призная всичко и да поискам прошка. Затова след две години реших да прекратя връзката си с Светла. Знам, че щях да я нара­ня, но така или иначе и на двама ни беше ясно, че нямаме общо бъде­ще. Говорих с нея на­право – без да скрия причината, поради ко­ято искам да скъсаме. Тя не се разплака, не се развика, не направи сцена. Спокойно ми по­жела успех във всичко и… изчезна от живота ми. Да, липсваше ми, но поне успокоих съве­стта си. Елена усети, че отново съм само неин и направо разцъфтя. А след две години, на своя 40-и рожден ден, не пожела подарък, само помоли да си оси­новим дете. Отдавна го исках, но не смеех да й предложа. Мислех, че така ще я обидя и отно­во ще я накарам да се чувства виновна, че не може да стане майка. Още на следващия ден се заехме с подготовка на документите и се обадихме на една при­ятелка, която работеше в дом за изоставени деца. След три месеца ни повикаха да видим едно момиченце. Елена цялата трепереше от вълнение, а аз уж бях спокоен. Но когато вля­зохме в стаята, където ни чакаше детето, на­право изтръпнах. Пред мен стоеше малка кук­ла на около година и половина, копие на Светла. Имаше същите очи, същата коса и беше също толкова крехка. Реших, че си въобразявам, но при­ликата беше порази­телна. Малкото съще­ство се гушна в жена ми и само повтаряше: „Мама, мама, мама…“ Разтреперан, отидох да видя документите на момиченцето. В акта му за раждане пише­ше: „Майка – Светла, баща – неизвес­тен.“ До него имаше смъртен акт на името на Светла, която по­чинала при раждането. Не ме питайте как се почувствах, когато само за няколко мину­ти разбрах, че имам дъщеря и че майка й – моята Светла – единстве­ното ми прегрешение, вече я няма. Исках и да плача, и да се смея, но потиснах всичко в себе си. Само мислено бла­годарих на съдбата, че ме отведе при моето дете, за което дори не подозирах, че съще­ствува.

Малката Ели е вече на 4 години. До този момент не съм казал и никога няма да кажа на съпругата си, че аз съм й баща и че е зачената от момичето, с което и изневерявах. Дано Светла вижда от някъде, че нашето дете е при мен и душата й да по­чива в мир.

Петър

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

5 знаменити двойки, които вече са разделени