Когато сме млади и неопитни, често грешим. И най-лошото е, ако сбъркаме с избора на партньор­ка. Така се случи с мен.

Бях студент в Спортната академия и доста момиче­та се въртяха около моята особа. Най-настоятелните бяха две – красивата Ивет и невзрачната Сийка. Сисито, както всички я нари­чахме, не беше кой-знае каква хубавица, но пък има­ше куп други качества – беше добра, благородна, честна и много отговорна. Докато Ивет – направо хо­ливудска звезда; затова пък беше скандалджийка, интригантка, завистлива и голяма глезла.

И познайте коя предпоче­тох аз – разбира се, Ивет. Защото когато хормонът го удари, мъжът не гледа дру­го, освен сексапила. Не сти­га, че за нула време ми ста­на любовница, ами не след дълго се ожених за нея. Живеехме в самостоятелен апартамент, купен от моите родители. Бракът ни трая три години, последните две от които бяха непоносими. Най-голямата грешка, която допуснах, беше, че ни се роди дете. То не бяха скан­дали, изневери и лъжи, то не беше чудо! Не дай, Боже, да ми се наложеше да от­съствам известно време от дома и мястото ми в брач­ното легло веднага се запъ­лваше от някой друг. Сме­няше любовниците си като носни кърпички, ала никога не можах да я хвана, толко­ва хитра беше жена ми. Пък ми беше и под достойнство­то да я дебна и преследвам.

През това време някол­ко пъти срещах Сиси и тя все питаше за семейство­то ми и малкия ми син Вик­тор. Хвалех се, разбира се, нищо не споменавах за ада, в който живеех.

Малко преди да се разде­лим, Ива ми лепна първо някакви гадинки, а после и трипер. Добре, че се изле­кувах! Престанах да спя с нея, въпреки нейните насто­явания да правим секс. След като за пореден път й отказах близост, тя дори имаше наглостта да ме на­рече педераст. Чашата на търпението ми преля, кога­то следващия ден, връщайки се от работа, се разминах на входната вра­та с някакъв непознат. А като влязох у дома, ми се наби на очи, че спалнята е разхвърлена, а Ива – роша­ва и раздърпана. Виктор плачеше, заключен в съсед­ната стая. Казах на Ива не­забавно да си събере бага­жа и да напусне жилището ми. Е, наложи се да й дам доста голяма сума, за да не замъкне със себе си и дете­то ни. Тя взе малко дрехи, бижутата си и парите и се изнесе. Остави си вратич­ка – скоро щяла да се върне за останалото.

Бяха минали два дни, ко­гато на вратата ми по­звъниха двама полицаи. Бяха намерили Ива мъртва в квартирата й. Аз съм жа­лостив човек и въпреки всичко, което ми причини, ми стана мъчно за нея. По­гребах я като своя съпруга.

Какво се случи след това с живота ми ли? Намерих Сиси, която след няколко месеца стана моя вярна спътница и втора майка за Виктор. Смея да твърдя, че доста по-добра от родната му. Тя е жената, която ме направи щастлив и ме на­кара да се чувствам истин­ски обичан. Роди ми дъще­ричка и живеем в мир и любов. Благодаря на съдбата, че ми даде втори шанс и възможност да по­правя грешката си от мла­дини.