Докато бях единствено дете, всичко се въртеше около мен и беше супер.
Щом се появи брат ми, цялото внимание се прехвърли към него. Колкото по-голям ставаше, толкова повече шамари изяждах аз все бях виновна за нещо. В един момент ми намериха цаката – отваряха вратата към тавана и ме затваряха горе. А там-тъмна пещера. За една Нова година леля ме попита какъв подарък искам. Бях категорична – фенерче с батерии и нищо друго!
Като си получих подаръка, вече не ми пукаше за следващото наказание, напротив чаках го с нетърпение, и то не много дълго. Когато за пореден път ме пратиха под покрива на къщата и хлопнаха вратата, страшно се изкефих – с едно щракване фенерчето светна. Така започна моето приключение – стари сандъци, куфари, дрехи, кутии…. Всякакви вехтории, към които никой освен мен не проявяваше интерес. Направо се чудех откъде да започна. Любима ми беше една огромна кутия в гардероба, в която имаше куп богатства – гердани, гривни, обеци, камъчета, мидички и всякакви други дрънкулки. Плюс картички, тетрадки и писма, които не ми бяха интересни, защото не можех да чета… Въоръжена с фенерчето, вече можех да понеса и най-дългото наказание. Само че по едно време нашите се усъмниха в хладнокръвието, с което понасях възпитателните им мерки. Устроиха ми засада и след като бях хваната на местопрестъплението, смениха тактиката, Завъртяха се доста години и една вечер, докато се кискахме с приятелки от квартала, разказах за богатствата на тавана. Бистра – другарче от съседната къща, беше адски любопитна и нетърпелива. По нейно настояване реших да ровнем тук-там. Нямаме как да не стигнем до въпросната кутия беше още по-вехта, по-прашна и по-интересна. Този път обаче въобще не посегнахме към дрънкулките, а се заровихме в кореспонденцията. Четяхме и мълчахме всички лели и чичковци от квартала, които познавахме с Бистра, бяха описани вътре. Имаше любовни излияния и раздели, смях и сълзи. Искрено се забавлявахме – като вицове ни звучаха думите и признанията им. Основни действащи лица бяха майка ми и братовчедка й от София. На нея беше разказвала как е влюбена в едно момче и всъщност всичко се въртеше около това. Накрая си признаваше и че с него са правили секс. Следващите писма бяха свързани с резултата от него – майка ми забременяла, а въпросният любим й дал зелена улица… От останалите писма навързахме историята докрай – изглежда майка ми е отишла в София, за да роди и остави детето там. Повече писма нямаше и информацията свършваше.
Избрах удобен момент и с писмата в ръка притиснах майка си. В началото се развика, после се разтака и накрая призна, че ме бива за следовател – разкритието ми беше точно. Разказа ми цялата история, а накрая неволно спомена Манол – бащата на Бистра. Той бил голямата любов на майка ми и бащата на незаконната сестра, която с Бистра имахме.
Ива
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Майка ми ме е изоставила, когато съм била едва на 6
Add comment