Докато бях единствено дете, всичко се въртеше около мен и беше супер.

Щом се появи брат ми, ця­лото внимание се прехвърли към него. Колкото по-голям ставаше, толкова повече шамари изяждах аз все бях виновна за нещо. В един момент ми наме­риха цаката – отваряха вратата към тавана и ме затваряха горе. А там-тъмна пещера. За една Нова година леля ме попита какъв подарък искам. Бях ка­тегорична – фенерче с батерии и нищо друго!

Като си получих подаръка, вече не ми пукаше за следващото наказание, напротив чаках го с нетърпение, и то не много дълго. Когато за пореден път ме пратиха под покрива на къщата и хлопнаха вратата, страшно се изкефих – с едно щракване фе­нерчето светна. Така за­почна моето приключение – стари сандъци, куфари, дрехи, кутии…. Всякакви вехтории, към които никой освен мен не проявяваше интерес. Направо се чудех откъде да започна. Люби­ма ми беше една огромна кутия в гардероба, в която имаше куп богатства – гердани, гривни, обеци, камъ­чета, мидички и всякакви други дрънкулки. Плюс картички, тетрадки и пис­ма, които не ми бяха инте­ресни, защото не можех да чета… Въоръжена с фенер­чето, вече можех да поне­са и най-дългото наказа­ние. Само че по едно вре­ме нашите се усъмниха в хладнокръвието, с което понасях възпитателните им мерки. Устроиха ми засада и след като бях хваната на местопрестъплението, смениха тактиката, Завъртяха се доста години и една вечер, докато се кискахме с приятелки от квартала, разказах за богатствата на тавана. Би­стра – другарче от съсед­ната къща, беше адски лю­бопитна и нетърпелива. По нейно настояване реших да ровнем тук-там. Нямаме как да не стиг­нем до въпросната кутия беше още по-вехта, по-прашна и по-интересна. Този път обаче въобще не посегнахме към дрънкулките, а се заро­вихме в кореспонденци­ята. Четяхме и мълчахме всички лели и чичковци от квартала, които познавахме с Бистра, бяха опи­сани вътре. Имаше любов­ни излияния и раздели, смях и сълзи. Искрено се забавлявахме – като вицо­ве ни звучаха думите и признанията им. Основни действащи лица бяха май­ка ми и братовчедка й от София. На нея беше раз­казвала как е влюбена в едно момче и всъщност всичко се въртеше около това. Накрая си признава­ше и че с него са правили секс. Следващите писма бяха свързани с резултата от него – майка ми забре­меняла, а въпросният лю­бим й дал зелена улица… От останалите писма навързахме историята док­рай – изглежда майка ми е отишла в София, за да роди и остави детето там. Пове­че писма нямаше и инфор­мацията свършваше.

Избрах удобен момент и с писмата в ръка при­тиснах майка си. В нача­лото се развика, после се разтака и накрая при­зна, че ме бива за следо­вател – разкритието ми беше точно. Разказа ми цялата история, а накрая неволно спомена Манол – бащата на Бистра. Той бил голямата любов на майка ми и бащата на не­законната сестра, която с Бистра имахме.

Ива

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Майка ми ме е изоставила, когато съм била едва на 6