Храната е най-голямата човешка страст

По-силна е дори от секса!

Какво им става на хората? Страстите, съблазни­те и изкушенията не се въртят само около леглото! Даже бих казал, че интересът към секса е толкова кратък, че в никакъв случай не си заслу­жава топурдията около него. А храната е нещо, което изцяло, завинаги и докрай те владее, до последния смъртен час. Не е ли така?

Озверелият от глад човек е готов на всичко, само й само да му се сло­жи нещо в чинията. Би пребродил Хималаите, би ограбил майка си и баща си, би изоставил любима­та си дори. Хайде, при­знайте си, че понякога и в най-интимни моменти, пъхтейки от страст и лю­бов в леглото, изведнъж си спомняте, че в хладил­ника има няколко чудес­ни пържоли и че бирата навярно е приятно студе­на. И претупвате ласките, за да хукнете към кухня­та. Поне с мен е така.

Спомням си, че веднъж една мацка, Мая се каз­ваше, успя да ме кандърдиса да отидем- заедно в някакъв специален сана­ториум за отслабване. Имам десетина килца в повече, които обаче не ми пречат и се чувствам добре с тях – не ми тежат. Но заради тази Мая си ре­кох: „Ще се пробвам, пък каквото ще да става. Ще ида с нея, ще правим секс по три пъти на ден, ще иг­раем гимнастика, ще па­зим диета и може би ще се върнем още по-красиви и влюбени.“

Още на втория ден оба­че разбрах, че това с от­слабването по програма е един голям ужас. Който го е измислил, си е направо изверг и перверзен садист – да кара възрастни хора като мен да живеят само на стъргани морко­ви, супа от зеле и парчен­ца зелена ябълка! Какъв ти секс – почнах да си вла­ча краката, хвана ме из­тощително безсъние, гледах Мая накриво, като да беше най-големият ми враг. Колкото повече я гледах, толкова повече не ми харесваше – абе, как­ва е тази жена, дето ще подложи любимия си мъж на подобно изтезание, само и само да смали малко шкембето му! Ами, че това е кръвна обида и удар по самочувствието, как не съм го проумял! Стигна се дотам, че казах на Мая, че не понасям да се шматка полугола пред очите ми, слаба като вей­ка. Няма дупе да я плес­неш, да не говорим за другите хубости отпред. Затова да бъде така доб­ра, поне да се облича прилично.

Някъде към петия ден вече съвсем превъртях. Нашата треньорка по танци (играехме и танци, представяте ли си, зали­тащи от глад хора как под­скачат на право хоро!) се смили над мен и ми про­шепна: „Ела в моята стая след часовете, ще те чер­пя едно шницелче с гар­нитура пържени картофки.“ Беше доста грозновато женче, но на мен ми се видя ослепителна краса­вица. Казах на Мая, че отивам на разходка, а се вмъкнах при треньорката и двамата направо се ос- винихме – то не беше шни­цел, не бяха картофки, то не беше луканка и кашкавалче за предястие, то не бяха бадеми и фъстъци към уискито, пък накрая и палачинки с шоколад за десерт. Е, като се нахра­них така хубавичко, се по­чувствах задължен да се отблагодаря на щедрата домакиня. И всичко щеше да мине от хубаво по-ху­баво, ако не ми беше ста­нало лошо. Чак се нало­жи да викат линейка. Пос­ле докторите ми казаха, че съм получил микроинфаркт. И нахално приба­виха, че това било от яде­нето. Абе, как ще е от него! От яденето на човек винаги му става добре. Това стана от секса, само от секса и от нищо друго. Майчето ме изостави, ес­тествено, след като док­торите ме завариха на калъп без гащи в чуждата стая – нещо, което не мо­жеше да се скрие.

След този случай съм още по-дълбоко убеден, че храната си остава най- голямата човешка страст и изкушение, всичко дру­го е на втори и трети план!

Васко

Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:

lichna.istoria@gmail.com

Вземете природен афродизиак, за да увеличите сексуалното си желание