Ние, мъжете, когато се издъним, се дъним яко. Ще ви разкажа какви ги забърках и аз преди време.
Харесвах Диляна още от детската градина. Къщите ни бяха една до друга, а родителите ни – семейни приятели. И на майтап от рано си казваха „свато“ и свате“. Ние с Диляна бяхме съученици до завършване на гимназията. После аз заминах войник, а нея я приеха да учи медицина. Детската ни привързаност се превърна в приятелство. Тя често идваше на свиждане в казармата. А след като се уволних, ми подари рулетка и голям ъгломер и ми каза, че имала още една голяма изненада за мен, щяла да ми я покаже вечерта.
Покани ме у тях, вечеряхме на свещи, беше пуснала приятна музика. По едно време ми поднесе голяма скица с начертана на нея красива къща с китайски покрив. Погледнах я, а тя се усмихна и ми каза, че вече сме пораснали. Било време сами да си построим дом, в който да живеем и отгледаме децата си.
Обичахме се много и това й даде кураж да ми направи предложението.
Първо започнахме да гледаме нутрии, продавахме кожите им, после имахме съвместна зеленчукова градина. Работехме яко, а през свободното време спортувахме. Посъбрахме малко пари и след като един напълно бяхме готови, на 1-ви май се оженихме. Поканихме всички роднини, само първата братовчедка на Диляна – Мирослава, не дойде, защото беше в чужбина. След седмица обаче пристигна у дома да ни честити, направи ни подарък и ни каза, че се е върнала завинаги. Стори ми се, че ме гледа малко по-особено, но реших, че си въобразявам. Мирослава обаче започна да си намира поводи и често да идва у дома. Усещах, че ни гледа злобно и завистливо с Диляна. Понякога се затваряха с нея в една от стаите и се караха кой знае за какво.
С жена ми започнахме да строим къщата. Отне ни доста години, а и през това време Диляна забременя и през две години ни се родиха две деца. Най-сетне къщата, голяма и бяла като в приказките, беше готова. Вместо две липи отпред, посадихме ограда от рози.
Аз бях завъртял бизнес, търговия на едро. Позамогнахме се, но не давах вид, че съм стъпил здраво на краката си. Край мен се въртяха много жени, но аз ги отблъсквах. Диляна беше старша сестра в една клиника и кога на шега, кога наистина ми размахваше една голяма спринцовка под носа. Заканваше ми се, че ако посмея да й изневеря, ще ми я забие в дупето. Дори не си помислях, като знаех с колко труд постигнахме всичко, което имахме.
Уви, съдбата понякога си прави солени шеги с нас. Случва се нещо и не знаеш откъде е дошло. Баба ми все казваше: „Синко, оженихте се по любов, издигнахте къща палат, но не забравяй, че за хорската злоба и завист няма преграда!“
Веднъж Диляна отсъстваше от града, когато Мирослава пристигна неочаквано. За мой късмет ме свари в тоалетната: Тя отвори вратата, хвърли ми един лукав поглед и почти ме при клещи, както си бях със смъкнат панталон и извадено мъжко достойнство. Сама свали дрехите си и започна да ме целува навсякъде. Почти през сълзи ми се обясни в любов. Криела чувствата си доста години, но не можела да живее повече и ден без мен. Аз съм се правел, че не я забелязвам, а и Диляна била все на пътя й.
Ядосах се и я избутах от тоалетната, почти я изритах, но в този момент ни изненада съпругата ми, която се беше върнала по-рано. Какво можех да й обясня – аз със смъкнати гащи и червило по цялото тяло, братовчедка й – гола. Стана страхотен скандал. Докато мънках нещо в .свое оправдание, тя извади отнякъде голямата спринцовка и ни подгони по стълбите. Избута ни и хвърли дрехите на братовчедка си върху розите. Крещеше да не се мяркаме повече пред очите й, иначе щяла да подпали къщата. Добре, че децата бяха на училище и не видяха всичко това.
Животът ми стана пълен кошмар. Мирослава явно беше планирала всичко. Размаха два билета за чужбина под носа ми – каза, че тръгваме след седмица. Борех се със себе си, но след станалото ми се искаше да избягам колкото може по-далече. Така се озовахме с Мирослава в чужда страна, без обич, без дом, без пари. Там бях направо като гол охлюв и Мирослава скоро ме заряза. Каза, че любовта й към мен се изпарила.
Каква по-голяма издънка от това. Тръгнах сам да скитам по света – заради проклетата жена, която след като си постигна целта, ме заряза като ненужна вещ. Работех какво ли не, за да преживявам. С много труд и усилия завърших курс за масажисти. А като поработих и събрах пари, реших да се върна в България. Разбира се, веднага отидох да видя съпругата и децата си. И отново бях изгонен, този път от баща й, който ми се закани, че ще ме убие, ако още веднъж прекрача прага им.
До ден днешен Диляна не желае да чуе истината.
По неволя се преместих в стол и цата, където работя като масажист. Лекувам чуждата болка, но кой да излекува душата ми – наранена и омърсена? В живота си срещнах много жени – от красиви по-красиви, но аз обичам само една – своята Диляна. Тя ми даде добър урок.
Дано съдбата не ми отнеме поне хляба, който изкарвам с много труд, както ми отне любимата жена и децата.
Стефан
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Leave a reply