За ищаха на мъжа няма възраст

Петър или Пешо, както го наричаха някога в училище­то за летци, се качи във вагона първа класа на влака за Бургас и веднага се огледа дали наоколо няма някоя хубавица за сладка приказ­ка. Е, Пешо си обичаше же­ните открай време. Че кой ли мъж не ги обича! Вече пенсионер, макар и да ня­маше още 60, той все още обръщаше очи подир всяко оперено маце и мислено засукваше мустак. Цял живот имаше мустаци, ама като се пенсионира и се пренесе във вилата на село, ги об­ръсна, че бяха бая побеле­ли. Но и без юнашкия си мустак Петър си беше юнак – висок, строен, наперен и решителен! И ако не беше пустата остеопороза, и до­сега щеше да си бачка в селскостопанската авиация и да задиря красавици в ад­министрацията.

В неговото купе нямаше нито една жена, само мъже и хлапенце с баба си, която вече беше извадила плетка­та си. Но в съседното купе Петър зърна страхотно пар­че – висок бюст, сладка му­цунка, изваяни крачета… И той веднага се прехвърли там. Сложи, си сака на ба­гажника, седна срещу дама­та и учтиво се представи. Тези обноски Петър ги на­учи от едно софиянче, с ко­ето по едно време бяха екип. Софиянчето беше смотаняк в много отноше­ния, но този съвет се оказа ценен и пробивен: „Бъди възпитан, любезен, пред­стави й се, целуни й ръка, донеси й кафе, помогни за багажа и ще бъдеш възнаг­раден!“ Естествено, Пешо не каза на новата си позна­та Таня, че е пенсионер по болест, че остеопорозата заплашва да го прати в ин­валидна количка, че от три години живее в едно смота­но бургаско село, а от две е кмет. Почти символична служба с една единствена облага – жените го ухажва­ха, защото той представля­ваше властта. А той се под­даваше, ах как се поддава­ше, че и дори налиташе.

Пешо успя, макар и заобиколно, да каже на Таня, че е пилот, и веднага постигна ефекта, който търсеше – момичето го загледа с любо­питни очи и със сигурност забеляза и новите му скъпи маратонки, и марковите му дънки, и тежкия златен пръстен с оникс. Да, Пешо продължаваше да се носи като пич, нищо че възмож­ностите му бяха вече силно намалени. Таня пък каза, че имала някакъв съученик, който работел на Бургаско­то летище. И – каква случай­ност! – Пешо го познаваше, та те се впуснаха в дълга, сладка приказка за този Калинчо, за браковете му, за разводите му. Пешо гово­реше, но и слушаше с наос­трени уши. Така разбра ня­колко важни неща – Таня е женена и разведена, отива в командировка, няма близ­ки в Бургас и се чуди какъв хотел ще намери. Пешо по стар обичай мислено си за­сука мустака и имаше защо: вероятността да си напра­ви една бърза свалка тази вечер с това очарователно същество беше доста голя­ма. Той говореше, усмихва­ше се, пускаше майтапи, но вътре в него компютьрчето работеше: трябва да звънне на жена си и да я излъже, че му се налага да остане за още една нощ в София. Ще изтегли пари от банко­мата на гарата, за да не се излага като първа пинтия, жените обичат щедрите мъже. Ще измисли кое за­ведение в Бургас работи до късно и все пак не е ужас­но скъпо. Ще открие в пор­тфейла си телефона на оно­ва чудесно хотелче, където собственикът му е приятел и винаги дава на близки апартамента с ваната…

Два часа след като влакът тръгна, вече си говореха съвсем свойски и Пешо дори предложи на Таня да идат да вечерят заедно във вагон-ресторанта. Есте­ствено, веднага предупре­ди: той плаща! Ивето се съгласи, щяла да хапне нещо дребно, защото била напълняла напоследък, пък нали идва лятото. Добър повод на Пешо да я похва­ли за изящната фигурка, за стегнатите форми, за добре гледаната кожа на лицето. С пилешките пържолки из­пиха една бутилка бяло вино и опитното око на Пешо веднага отчете ефекта: очите на Ивето светнаха, отпусна се в приказките. Само за да върви лафът, той я попита какво точно тряб­ва да прави в тази коман­дировка, вече беше раз­брал, че е инспектор в едно министерство. Тя помълча, метна му закачлив поглед и… след малко колебание му каза: жените от едно село пратили жалба срещу кмета си. Искал да напра­ви харем от любовници, не пропускал нито една от ка­бинета си, без да я обара, правел услуги само срещу съответната секс такса. Таня смятала да направи анкета с тези жени, една по една ще ги разпита и после ще иде при този дърт пръч, при този общински бик, да види какво ще я баламосва… Още не знаеше, че този дърт пръч стои срещу нея.