Независимо от всички постижения на съвременната наука феноменът на близнаците не е изучен докрай
Известни са факторите, които увеличават вероятността за зачеване на близнаци, но никога не може да се каже със сигурност кога ще се родят в семейството. А да се обясни идентичността на съдбата на близнаците, тяхното изключително взаимно разбиране на границата на телепатията, е още по-сложно. Нищо чудно, че в древността раждането на близнаци се смятало за Божий промисъл или обратното – за дело на зли сили.
„Наистина има два първични духа, близнаци, славещи се със своята противоположност в мисли, думи, действия – те са добър и зъл… Когато тези два духа се сблъскали за първи път, те създали битието и небитието“. Така казвал Заратустра и потвърждение на думите му може да се открие в митовете на най-различни народи, където близнаците влизат в ролята на създатели на света, родоначалници на племето, културни герои или деца на боговете.
В определени моменти раждането на близнаци практически във всички култури се смятало за неестествено, нещо като регрес, връщане в миналото, защото раждането на няколко деца едновременно е характерно за животни. При това мнозина вярвали, че близнаците идеално се допълват един друг, следователно стават практически неуязвими. От една страна, те можели да донесат полза за рода, но от друга криели опасност. Затова в някои племена единият от близнаците бил убиван веднага след раждането.
Славяните казвали, че близнаци се раждат за щастие. В Босна, например се смятало, че близнаците ще донесат големи проблеми и на семейството, и на цялото село. Затова е добре, ако единият от двойката умре и отнесе със себе си всички беди. А за да се избегне такава мъка, на бременната жена се забранявало да яде „двойки“ – сраснали се плодове, яйца с два жълтъка и т. н. Впрочем сред някои славянски племена се отнасяли по-добре към близнаците: появата им обещавала на родителите богатство и предвещавала, че следващата година ще донесе богата реколта.
Нашите предци смятали, че близнаците имат обща съдба и душа, затова често им давали сходни имена. Интересно е, че подобно мнение е битувало в различни краища на света. В някои племена на такива деца давали едно име и за двамата, а след няколко години те трябвало да теглят жребий, според който единият получавал пожизнено право да носи името, а неговият близнак от този момент започвал да се нарича просто „Втори“.
В Сърбия на близнаците забранявали да присъстват един на друг на сватбите си – за да не откраднат щастието на своя брат или сестра. А ако единият от двамата умре, вторият не трябвало да ходи на погребението му, за да избегне участта му. У нас след смъртта на близнак се провеждал специален обред: на прага на дома се разсича монета. Едната половина се закопава в гроба, а другата се оставя в дома. При други народи, напротив, смъртта на близнак обещавала успех на останалия жив: смятало се, че покойният ще отдаде на брат си или сестра си цялата си сила, пише вестник „Феномен“
Leave a reply